Вижте вампира от Созопол - истински красавец, прилича на римски аристократ (допълнена)

Истински красавец се оказа т.нар. вампир от Созопол, показва възстановката на лицето му, направена по черепа от световноизвестния наш антрополог проф. Йордан Йорданов, видя "24 часа". Прилича на римски аристократ. Няма никакви вампирски зъби! Напротив, оказва се, че е почти без зъби - изтрити били до корен от твърда храна... Мъжът, чийто скелет е прободен с лемеж - желязната част на рало, бе открит миналото лято до абсидата на църквата на манастира "Св. Николай Чудотворец" пред портите на стария град. Мястото на погребението показва, че това не е бил случаен човек. Кой е бил той? Версията на директора на НИМ проф. Божидар Димитров е, че е бил - и аристократ, и пират.

Три месеца бяха нужни на проф. Йорданов, за да завърши творението си на базата на антропологични анализи и проби. Като първа стъпка бе направен отпечатък на черепа и отливка, след което последва възстановката на лицето на вампира. Чрез изтъкнатия антрополог созополският вампир се "сродява" с редица видни българи като Калоян, Самуил, Ботев и Раковски, чиито възстановки на лицата по череп са дело на проф. Йорданов.

След като бъде готов, скелетът ще бъде пренесен в Созопол и ще бъде изложен в специална витрина в сградата на археологическия музей.

В момента там все още се извършват ремонтни работи, за да посрещнат подобаващо основната си туристическа атракция за новия сезон. Три от най-известните световни гидове с препоръки за туристи посочват точно Созопол и по-конкретно скелета на вампира за най-горещата и любопитна дестинация за това лято.

"Време му е отново да започне да печели пари за града, както го е правил преди 700 г.", подхвърли шефът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров.

Зад думите на известния созополчанин и виден историк се крие една прелюбопитна история за пирати, аристократи, дипломати, завист, омраза и отмъщение, която се е разиграла точно по тези наши земи. А "вампирът" вече си има име. То е Кривич.

Как го е установил проф. Димитров. Изучавайки във Венецианския държавен архив съхранените Atti di pirateria ("Актове на пиратствата"), той попада на името Кривич - ограбил край нашите брегове венецианска галера. Годината е 1278-а. А през 1352 г. Созопол е управляван от друг Кривич - вероятно негов внук. А този човек не може да не бъде аристократ, което не му пречи да бъде и пират. Просто е пиратствал за държавата така, както Френсис Дрейк и Морган са работили за богатството на Британската империя.

По време на управлението на Кривич бурно се развива търговията с Венеция и Генуа. Десетки техни кораби идват да товарят тук стотици тонове жито. Но за да избегнат държавните мита и такси, го правят тайно и от нерегламентирани пристанища, заобикаляйки порт Созопол. "Така ли, бе, твойта...", казали си местните велможи. С вашите камъни по вашата глава. И наши кораби нападали в открито море контрабандистите и ги обирали. Май точно с това се е занимавал и Кривич-внук. Пират с предварителна индулгенция, защото обогатявал хазната.

"Грабили са на поразия", цветно се изразява проф. Димитров. А когато Генуа налага ембарго за търговия с българските земи, глобата за тези, които товарят от Созопол, е била двойна.

По това време е съществувала тройна коалиция - България-Византия-Венеция срещу Генуа. На генуезците обаче им писнало пирати да ги превземат на абордаж и отвръщат на удара. Тяхна флотилия приближава Созопол в желание да отмъсти за многобройните пиратски набези. Византия предлага помощ, а начело на византийската флота е братът на Кривич. Но созополският кмет гордо отказва да се възползва. Следва тридневна обсада на порта. Сражението е отчаяно, но накрая генуезците превземат града. Ограбват го до шушка. Разбиват дори стените на къщите, за да търсят скрито имане. Жертвите сред цивилното население не са много - все пак са християни.

Но местните хора никога не прощават на своя кастрофилакс неговата гордост да не приеме подадената ръка за помощ, което довежда до тоталния разгром. Затова се предполага, че Кривич (доживял според проф. Йорданов до 50-ина години) е бил приеман приживе като нещо зло, като човек, отговорен за съсипването на Созопол.

Когато умира от естествена смърт, му устройват голямо и пищно погребение с почести на най-видно място - до абсидата на църквата.

Но през нощта най-вероятно група младежи се промъкват до гроба му и забиват желязото между ребрата му - за да не възкръсне, да вампиряса и да донесе нови злини на града. Църквата изцяло е против този езически обичай, но той тайно се практикува, и то не само там, доказват проучвания на проф. Димитров. Прави се с цел злосторникът завинаги да остане в света на сенките и никога да не се върне на земята и да пакости отново.

Проф. Йорданов е установил, че черепът на този мъж е бил чупен два пъти - явно е удрян с боздуган. Но е оцелял. Правена му е и трепанация - една операция, която се смята за патент по нашите земи.

"Яка българска глава" - възкликва проф. Димитров. Едва сега той се замисля над една приказка от неговия роден град. Когато гърчетата, негови другари в игрите, искали да го обидят, му казвали: "Ама че твърда глава". "Чак сега си задавам този въпрос - откъде идва тази фраза. Ето, че Кривич дава обяснение, щом е оцелял след две счупвания на черепа и трепанация", шегува се историкът.

"Е, чак пък да е красавец, но действително има римски черти Черепът е интересен, асиметричен. Типичен европеид, никакви монголоидни черти", казва антропологът проф. Йордан Йорданов, извършил пластичната антропологична реконстукция. Той бил озадачен, че възрастта на мъжа, определяна на около 45-50 г., не съответства на състоянието на зъбите му. Те са били износени почти до корените. "Това се случва, ако човекът се е хранил с много твърда храна - примерно се е прехранвал с корени. Дали пък да не е бил отшелник, скитник?", пита се Йорданов. Но такъв социален статус не съответства на мястото, където е погребан.

По негова преценка на Кривич му е правена само външна трепанация - за това има две следи, която стига само до външната половина на костта без риск от докосване до мозъка. Този вид манипулация е била много разпространена по нашите земи и е имала ритуална цел.