Здравко от Бургас никога не е виждал слънцето, мечтае за работа, за да се усмихва като пълноценен човек

Здравко искам да се занимава с компютри по време на образованието си, но с таблиците  срещнал трудност за разчитане. След завършването си работил девет месеца в дирекция „Социално подпомагане” в Бургас по програма, която е приключила. „Сега обаче съм записан в Бюрото по труда. Нас ни дискриминират, защото ни мислят, че не се справяме най-вероятно, а без да пробваме няма как да разебрем”, каза той. Има проблем с очите още от бебе, бил е недоносен. Никога не е виждал света около себе си.

Първоначално е учил в специализиирано училище във Варна сред съученици със същия проблем. „Тогава не съм чувствал, че като завършим, ще се чувствам по-различен от другите  хора. За съжаление на този етап нашата интеграция приключва със  завършване на универститета. Ако имах зрение щях да се занимавам  с автомобили”, разказа в „Предай нататък” Здравко. Има приятели, които са на селото, откъдето е семейството му. „Ежедневието ми е сввързано само с компютъра, всеки ден едно и също. Нямам приятелка, ако имам един ден – тя не трябва да се притеснява, че съм с проблем, защото хора като мен са като всички останали. Мечтая да съм пълноценен и да създвам семейство. Това ще стане, ако работя и се докажа, ако ме приемат останалите и кажат, че мога да се справя с поставените ми задачи. Искам да ме приемат в обществото, но искрено, но фалшиво.”, каза Здравко.

Майка му Костадинка каза, че младият мъж се измъчва, тъй като си е постоянно вкъщи, а има нужда от разнообразие като всеки свой връстник.

От дирекция "Социално подпомагане" обещаха работа на Здравко за следващите 2 години.