Кмете, извинявай. Прав беше за оная реплика с мишката

“Vie ste edna fashizoistichna istericka . Zapisah razgovora ni! I ste go publikuvam.” Този есемес получих от номер 0879283119, минута след като бях провела продължителен разговор с мъж, който до последната секунда настоя да остане анонимен.

„Не ви интересува името ми, важното е, че не съм смугъл и никой не ви дава право да пишете такива обидни неща за мене! Препоръчвам да мислите внимателно преди да пишете, защото не съм ви кой да е, а водя протестите в Бургас от първия ден, хората вървят след мене, а вие Касабова сте една ...“. Прекъснах го не защото изливаше кофи с помия върху мене, а защото човекът отсреща не искаше нищо от редакцията. Той просто искаше да се погаври. Не му се сърдя, в 25-годишната ми журналистическа практика съм обиждана, плюта и съдена по всевъзможни начини. Проблемът е в друго. Човекът беше възмутен, макар и след повече от 2 седмици закъснение, от публикацията „И еталонът за учтивост Димитър Николов изтърва нервите си: Гражданинът да не се крие като мишка!“ . В нея авторът Иван Колев – изписан с името му и с портретна снимка, коментира участието на кмета на Бургас в един от предизборните дебати, когато срещу него се изправя младеж от публиката и го атакува по различни теми. Към него кметът отправя думите: „А сега се скри като мишка“, тъй като веднага след водопада от обвинения младокът се шмугва в агитката и не изчаква отговорите му. Духът на краткия коментар, който прави журналистът Иван Колев, е в посока критика на градоначалника, затова че няма право да се обръща по този начин към гражданите, независимо дали се заяждат или са обективни в критиките си към настоящото управление на общината. Колегата дава определението смугъл за младежа, тъй като той така и не се представя пред микрофона.

Подчертавам, че това е първият и единствен случай, в който чувам как кметът на Бургас си изтърва нервите. Аз бих написала същата коментарна реплика на прима виста и щях да допусна грешката, която е допуснал Иван Колев. Забелязах я едва днес, когато пуснах записа, за да видя кой е анонимният човек, който ме съветва как да пиша репортерските си дописки. Ако се заслушате в лентата от самото й начало, ще разберете, че Димитър Николов познава всеки от тези опоненти (а не съграждани) поименно – с всичките им политически претенции, житейски драми и вътрешни комплекси. Подчертавам, че това не са средностатистически граждани, а лица от уличните протести срещу монополите.

Та, въпросният смугъл водач на бургаските митингуващи, когото съм сигурна, че и вие няма да квалифицирате като синеок и рус, настоя да бъде анонимен дори и в телефонния си разговор - като една страхлива мишка, църкаща около входа на тясната си дупка. Публикувам отново снимката на този характерен за България събирателен образ на водач, който е толкова храбър, че застава с името си само у дома пред телевизора.

А ти, кмете, извинявай за оная реплика с мишката, прав беше.