Какъв е тоя референдум, пускайте филма!
„Къв е тоя референдум бе, я пускайте филма!”, това е надписът на един от колажите, разпространявани масово в интернет в нощта след референдума, докато куп политици се редяха пред тв камерите, за да се представят като победители. В телевизионните студиа наред с познати до болка партийни лидери се наредиха и забравени от хората лица, които буквално втрещиха зрителите като също се вписаха в графата на победителите, макар че отдавна са залезли изобщо от сцената. Всеобщият разностранен партиен патос облъчваше мощно народа, който в неделя всъщност показа колко му е дошло до гуша да участва в борбите за надмощие между политици. Едва ли вялото участие вчера може да бъде отдадено на всенародна апатия, налегнала по принцип българите, защото само седмица по-рано те показаха, че имат мнение и държат то да бъде чуто. Тогава един младеж Октай Енимехмедов, нахлул с пистолет на партиен форум на ДПС, предизвика взрив от коментари и всевъзможни мнения на хиляди хора. Интересът към кадрите на самото нападение и на последващия бой, отнесен от падналия на земята окървавен мъж, беше небивал. Правя този паралел, защото между референдума и нападението срещу Доган имаше само седем дни разлика, а общественият отзвук беше тотално различен.
Подобна енерегия липсваше при провеждането на първия в най-новата ни история референдум, който би трябвало да даде възможност на хората мнението им по важен за страната въпрос да бъде чуто легитимно по демократичен начин, а не с пистолет в ръка. Очевидно обаче въпросът, подходът и цялата партийна говорилня по темата просто не съвпада с дневния ред на хората.
Коментарите за резултатите също бяха предимно на политиците, не на избирателите. Излязоха какви ли не партийни водачи, чуха се всевъзможни мнения, естествено не мина и без обичайните престрелки между премиера и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов и председателя на БСП Сергей Станишев, както и лидера на ДСБ Иван Костов. Свой звезден час изживяха и лица като отдавна изчезналата от публичното пространство Мария Капон, а представители на партията на Меглена Кунева „България за гражданите” пък стигнаха до там да смятат, че 80% не отишли до урните, последвали призива им за бойкот. Ако гледа изказванията на политиците човек може да повярва, че не живее в същата тази страна, че не е част от същите тези избиратели, които вчера предпочетоха да почиват, да отидат на ски или да пият вино в компанията на приятели. Други пък останаха вкъщи, притиснати от немотията и падналия сняг. Не стигнаха до избирателните секции, не защото някой ги е призовал да го правят, а защото не сметнаха за необходимо!
Изобщо радостта на победители, обзела политиците, изглежда твърде нелепа. А докато тя отмине – очевидно филмите ще са по-интересни за 80% от хората!
Добави Коментар