Над 400 майки съдят държавата за дискриминация
Над 400 майки ще бъдат призовани от Комисията за защита от дискриминация да се явят на открито заседание в София, защото са подали писмени заявления, че са дискриминирани от разпоредбата по скандалния член 53, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване. Те са принудени да връщат пари на НОИ само защото децата им са посещавали детска градина преди парламентът да направи промени в кодекса.
Обвързването на посещението на детска ясла с обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст да бъде обявено за дискриминация, настояват ограбените от държавата майки.
Петчленен състав на Комисията за защита от дискриминация ще разгледа в открито заседание на 13.02.2013 г. от 13,00 ч. преписка № 209/2010 г. за дискриминационен характер на разпоредбата на чл. 53, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съобщиха от държавния квазисъдебен орган.
Над 10 000 са българките, които бяха обявени от НОИ за престъпнички заради това, че са вземали майчинство, докато децата им са били на детски ясли. Те са принудени да връщат пари на НОИ с лихвите заради това, че не са подали информация за записването на децата им в детско заведение и са продължили да получават по 240 лева месечно.
В една правова държава законите трябва да се спазват, но какво да правим, ако те са неточни и създават предпоставки за различни интерпретации!? Според НОИ, майките са нарушили член 53 от Кодекса за социално осигуряване, но се оказва, че не него, а версията на закона, актуален към датата на т.нар. “нарушение”. През 2006 година кодексът претърпява една редакция, която за НОИ-ците е основание да третира майките като престъпници. Преди промените, текстът на спорния член 53, алинея (4) гласи, че “Паричното обезщетение по ал. 1, 2 и 3 не се изплаща при смърт на детето, даване за осиновяване или при настаняване на детето в детско заведение на пълна държавна издръжка”
След редакцията през 2006 година обаче, от текста отпада израза “на пълна държавна издръжка” и чл. 53 (4) вече гласи
(4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 69 от 2004 г., бр. 68 от 2006 г., бр. 89 от 2008 г., бр. 49 от 2010 г., в сила от 1.07.2010 г.) Паричното обезщетение по ал. 1, 2 и 3 не се изплаща при смърт на детето, даване за осиновяване или при настаняване на детето в детско заведение, както и при отглеждането му от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството.
Тук НОИ тълкува частта “настаняване на детето в детско заведение” като “прием в ясли”, докато в законите, касаещи социалното подпомагане, горната фраза визира социален дом. Още повече, не може да не се обърне внимание, че в конкретното изречение “настаняването в детско заведение” е дадено като алтернатива на осиновяването – използван е предлогът “или” – докато алтернативното отглеждане, каквото всъщност представляват детските ясли, е отделено смислово в последната част на изречението във връзка с програмата в подкрепа на майчинството.
Друг факт в подкрепа на това, че законът в този си вид е неточен и създава предпоставки за различни интерпретации, е нанесената през декември 2010 година корекция именно в член 53 (4) от КСО, при която вече изрично се упоменават “детските ясли”
(4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 69 от 2004 г., в сила от 01.07.2004 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 89 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 49 от 2010 г., в сила от 01.07.2010 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Паричното обезщетение по ал. 1, 2 и 3 не се изплаща при смърт на детето, даване за осиновяване или при настаняване на детето в детски заведения, ВКЛЮЧИТЕЛНО И ДЕТСКИ ЯСЛИ, както и при отглеждането му от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството.
Фактите по конкретния казус обаче показват, че вина за създалата се ситуация имат не майките, а тези, които са написали тъпите закони.
Новината, че антидискриминационната комисия ще разгледа на 13 февруари жалбата срещу спорните разпоредби, предизвика възторг в социалните мрежи.
Това е втори шанс за нас, коментира Биляна Тончева във Фейсбук групата КЗД-ЗАЕДНО. Тя е една от жалбоподателките, заради които е образувано производство (преписка № 209/2010 г.).
Разпоредбата на чл.53, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) представлява забранена от закона дискриминация на основата на признаците лично и обществено положение, защото налага спиране изплащането на обезщетение за отглеждане на дете, ако и когато детето бъде настанено в детско заведение, пишат в жалбата си ограбените от НОИ майки. Добави Коментар