За насилието на озверелите депесарски гавази над едно беззащитно момче

Когато едно нещо е сложено върху пясъчни основи, то рано или късно ще рухне, въпреки отчаяните опити на архитектите и строителите му. Съседна Македония е живо доказателство за тази истина. Не по-малко доказателство, обаче, е и незаконната разбойническа партия ДПС, създадена от доносници и агенти на бившата ДС. Тя напомня много кърджалийството, разбира се, в съвсем модерен вариант. Както в края на ХVІІІ и началото на ХІХ век разни смесени банди – от българи, помаци, арнаути и анадолци – са опожарявали и съсипвали цветущите български градове и села, така и днес ДПС трупа капитали на гърба на неграмотния си и наплашен електорат, като е взело за параван в редиците си и няколко български дьонмета - като Цонев, Бисеров и Костадинов. И опустошава, и турцизира цели райони на отечеството ни.

Разбира се, нищо не може да се твърди със сигурност кой и защо скалъпи депесарския кьорфишек. В крайна сметка печелeщ е пак фъфлещият Доган, който разиграва народа ни вече 20 години.

В цялата тази история, като изключим чисто криминалната й страна, ми направиха впечатление няколко неща.

Първо: жестокият побой, който беше нанесен над атентатора, независимо, че той се беше предал доброволно и не се отбраняваше. Някой ще каже: да, ама и убиецът на Кенеди – Харви Осуалд - беше прострелян на място, без съд и присъда. Така е, но там имаше политическа поръчка на мафията, а при нас видяхме един кокошкарски фарс с газов пистолет и яростни депесарски активисти. Удивително за мен беше насилието над баззащитния човек. За миг в главата ми изплуваха баташките кланета и петвековните гаври над българския народ от турските изверги. Та нали заради това искаха да махнат от учебниците и знаменателните стихове на Ботев:

„Та сърце, майко, не трае

да гледа турчин, че бесней

над бащино ми огнище...”

И като резултат от целия панаир, наглият хитрец Лютви Местан зави като чакал за намеса на международните умиротворителни организации в отечеството ни. Защо? Заради вашето нещастно предизборно кудкудякане ли, г-н Местан? Последното, за което вие милеете е България и това е очевидно. Само, че вашата наглост и хитростите ви рано или късно ще ви изиграят лоша шега! Никой не е силен, колкото си мисли и никой не е слаб, колкото изглежда.

Ако пък в случая наистина има опит за покушение над Ахмед Доган, то значи, че той вече е омръзнал с прозрачните си трикове и пословична наглост дори и на младите активисти на собствената си партия. Не е изключено да има и чисто личен мотив. Ако похотливият Доган е сметнал, че си има наличен харем от приятелките или съпругите на съпартийците си, явно е сбъркал. Защото, както се вижда, не всички са съгласни да делят половинките си с този набеден Казанова.

Не се знае точно каква е историята, освен това, че Октай е написал предсмъртно писмо до майка си. Това ни навежда на мисълта, че работата не е никак случайна и е доста сериозна, независимо дали мотивите за атентата са били лични или политически.

За мен обаче е по-странен „смешният плач” на Лютви Местан и неговият неизменен гьонсуратлък. В българското общество имало омраза към ДПС и „сатанизиране” на последната. А какво трябва да е отношението към една противоконституционна партия, наследница на убийци и терористи, г-н Местан! Че имате и наглостта да ни искате извинение за т. нар. Възродителен процес! Ами гара Буново?! Разбира се, такива идиоти като Иван Костов и Петър Стоянов коленичиха на килимчето в Анкара и удариха чело пред Мохамеда, за да ни орезилят за пореден път пред света. А кой ще се извини за петте века мракобесие над моя народ, г-н Местан?! Кой ще се извини за изкланите и опожарени в Батак и Перущица?! Кой ще се извини за избитите по най-зверски начин и ограбени тракийски българи?! А за македонските българи и тяхната трагична несрета?! За хилядите мъченици – за изнасилените български деца и жени, за изтезаваните по най-садистичен начин жертви на „турското правосъдие” – все неща, извършвани от вашите деди?! Кой?! Вие ли, г-н Местан, който оправдавате насилието на подивелите си и озверели депесарски гавази над едно беззащитно момче?! И още имате безочието да ми говорите за език на омразата!

Хайде по-скромно, г-н Местан! Номерата ви този път няма да минат!

А къде е нашата прословута интелигенция, на която скоро безпардонният манго Азис залепи поредния свестяващ шамар?! Пак философства, пак се почесва по брадата, пак слуша джаз и хули собствения си народ. И понеже винаги е била далеч от него, днес чалгаджиите се гаврят и с нейната духовна яловост. И тя надава своя „смешен плач”, вместо да се вземе в ръце и изрине тази ориенталска воня, гарнирана с кючеци, силикон, простотия и нахалство! В този смисъл си спомням за едно стихотворение в проза на Иван Тургенев, озаглавено „Глупак”, което завършва така: „Глупаците виреят само между страхливци!”

Явно има доста неща, над които трябва да се замислим, скъпи мои братя и сестри българи!