Преди да догори последната ни свещ, една жена от Бургас ни спаси

Това е дълга история, а лошото е, че стотици други моряци са излъгани като нас, казва 41-годишният грузинец Валентин Демиронов, когато се срещаме пред входа на бургаското пристанище. С него е и другият моряк – Диасамидзе Гела (36 г.). От началото на декември двамата живеят в нечовешки условия на товарния кораб Barika, задържан от няколко месеца в порта. В най-големите студове остават без ток и с последните пари си купуват печка и дърва, за да не умрат от студ. Те идват в Бургас от Истамбул заедно с още един свой колега. Обещали са им, че ще бъдат част от новия екипаж на Barika, който тръгва на рейс, както и добри заплати. Истината обаче се оказва съвсем друга.

„Ние сме от Батуми, където живеят стотици моряци като нас. След разпада на Съветския съюз огромният флот на Грузия беше ликвидиран и много останаха без работа. Затова търсим препитание в Турция. С Валентин и другото момче пристигнахме в Истамбул, защото там има много посредници, които набират екипажи. Един от тях – Емин – каза, че има нещо за нас – товарен кораб, който ще тръгва от Бургас. Подписахме договори, аз му платих аванс от 500 долара, а Валентин имаше само 400. Уговорихме се след първата заплата да му изпратим останалите пари – общо по 1000 долара на човек. След това се качихме на автобуса и тръгнахме за Бургас, беше 3 декември“, обяснява Гела.

Тук грузинците заварват на кораба само един моряк – Фарук. Той им казва, че скоро дълговете на кораба към пристанището ще бъдат платени, ще се събере новият екипаж и ще отплават. На другия ден Фарук се прибира в Турция.

В началото нещата не изглеждат зле – Barika е зареден с нафта, има ток, отопление, храна. Но след десетина дни горивото свършва и започва ужасът. Стана студено, тъмно, започнахме да замръзваме, а нямахме и пари, казва Гела.

Те търсят помощ от посолството на Грузияи от транспортния синдикат ITF. „Тези синдикалисти трябва да защитават моряците не само срещу подобни измами, те са длъжни да следят и за условията на труд, за безопасността. А те не си мръднаха пръста за нас. Казаха ни само, че корабът няма да тръгне скоро, има дългове и е най-добре да се приберем в Грузия. Гледаха просто да им се махнем от главата“, възмущава се Валентин Демиронов.

В средата на декември, изтощен от недояждането и студа, третият грузинец решава да се прибере. „Той е само на 20 години, не издържа и на стреса, рухна психически. Агентът на кораба - Валентин Шопов, с който се свързахме още с пристигането, му плати обратния билет и момчето се прибра“, обяснява Гела.

На двамата Шопов дал 500 лева, за да има с какво да живеят. Именно с тези пари те си купили печка, дърва и свещи.

„Бяхме на ръба на отчаянието, стояхме край печката в каютата и имахме една-единствена свещ, когато стана чудо. Една жена, една българка от Бургас, която работи на пристанището и видяла тежкото ни положение, спря колата си до кораба, отвори багажника и започна да изважда храна, напитки, плодове. Бяхме трогнати, не очаквахме такава подкрепа от един съвършено непознат човек. После и един мъж започна да ни помага. Поканиха ни на гости,  Нова година посрещнахме в домашна обстановка“, казва Гела. Поради някакви свои съображения обаче не иска да каже имената на благодетелите си, но допълва, че от техния случай се заинтересувал и един влиятелен човек от Бургас. По-късно става ясно, че това е кметът Димитър Николов.

„Той заповяда да се погрижат за нас. Пуснаха ни електричество на кораба, донесоха ни храна, хора от „Червения кръст“ всеки ден ни носят продукти. Всичко се обърна на 180 градуса. Преди дни корабният агент Валентин Шопов ни изплати и аванс от 1100 долара и каза, че има голяма вероятност корабът да тръгне на рейс“, продължава Гела.

Двамата с Валентин обаче са решили да прекратят трудовите си договори. Искат само работодателят да им плати за времето, което са прекарали на кораба и да се приберат в Грузия.

„Очакваме хепи енд и много настоявам да напишете едно нещо – добрината на хората от Бургас ни беше най-голямата опора в трудните моменти. Ако не бяха, нямаше да издържим“, казва на тръгване Гела.