За Митко Пайнера, за театралите и врящия казан без дявол...
Първо искам да уточня за тези, които не ме познават. Не слушам посмъртно чалга, повдига ми се от този жанр музика. Хеви метъл съм по душа, който обича и да ходи на театър. Последните два дена обаче някои театрали и културтрегери взеха да ме вбесяват с бесовете си срещу Митко Пайнера, който спечели 2 милиона европари за конкурентоспособността и популяризирането на чалгата. Този факт надигна нервите на някои хора, които ръсят глупости в ефир вече втори ден. Самият шеф на „Пайнер медиа" инж. Митко Димитров се оправдава по националните телевизии, че не е чудовище, че е земен човек, който успява по най-земни правила. И защо?!
В този казус не става въпрос кой е по-качественият продукт – театърът или чалгата, кой от тях заслужава субсидия и какво точно трябва да се популяризира извън пределите на страната ни. Става въпрос за добър мениджмънт, перфектно подготвена документация и отличните бизнес планове на един предприемач, който смята да наеме още 30 души на работа. Този бизнесмен не краде от парите на театралите, а взема пари, които могат да останат и неусвоени. Подготовката по изготвянето на един проект отнема много време, ресурс и е висш пилотаж, с който явно културтрегерите не могат да се справят.
А и в крайна сметка предлагането на продукта на Митко Пайнера е съобразено изцяло с търсенето на пазара. Прост като фасул пазарен механизъм.
Целият този цирк обаче ми напомня за вица за врящия казан с българи в Ада, който не бил охраняван от дявол. На всички други казани, пълни с лоши хора от всякакви националности стоели дяволи, въоръжени с тризъбец за да набутват обратно грешниците, решили да бягат. Само до българският нямало нужда от дявол – те самите взаимно се набутвали в казана.
От една страна Пайнер Мюзик са прави - кандидатствали са, одорбили са ги и е твърде вероятно да си изпълнят проекта съвсем коректно, и резултатите да са дори по-добри от очакваните от гледна точка бизнес. За съжаление популяризирането на техния бизнес модел нанася огромна вреда на морала, ценностната система и културата българите.
От друга страна хората, които се занимават с истинска култура не разбират нищо от бизнес. И не им е работа да разбират - тези неща са несъвместими. И тук вече идва пагубната спирала, която ни води само надолу - тези, които могат и разбират няма да инвестират в истинска култура поради ограничена духовност, което ще доведе до още по голямо падение на морала и духовните ценности.
И стигаме да обобщението на действителността: Въпросът е не защо като си умен, образован и имаш морал нямаш пари, а защо хората с много пари са толкова прости, нагли и безскупулни.
Къде тук става въпрос за чалга???