Когато вътрешната защита работи, но уязвимостта отвън остава
Една банка може да има силни вътрешни правила, добри системи за контрол и внимателни служители и пак да бъде атакувана през чужд вход. Това е един от най-трудните уроци в киберсигурността: защитата на една организация не свършва там, където приключва нейната собствена мрежа.
Френската банка Crédit Mutuel Arkéa наскоро съобщи за „сложна атака“, при която са преместени около 133 млн. долара по оценка на разследващия ZachXBT, която е потвърдена от банката. Според публичната информация клиентите не са засегнати. Хакерите обаче не са имали нужда да „пробиват“ директно банката. Те са влезли през платформата на неин доставчик и оттам са наредили преводи от собствената ѝ сметка.
Това е детайлът, който прави случая важен и за много по-малки компании. Обикновено мислим за киберзащитата като за вътрешен въпрос: пароли, служебни компютри, имейли, счетоводен софтуер, достъп на служителите.
Но съвременният бизнес работи през цяла мрежа от доставчици - облачни услуги, външна поддръжка, счетоводни платформи, логистични партньори, маркетинг инструменти, системи за плащания, интегратори. Всеки от тях може да има ограничен, но реален достъп до важна част от дейността.
Първо трябва да се види къде е слабостта
Затова въпросът не е само „колко добре сме защитени ние“, а „кой още може да има достъп до нашите системи“. При банката този въпрос се измерва в милиони. За малкия бизнес може да означава блокирани плащания, пренасочени фактури, фалшиви преводни нареждания, загубени данни или прекъснати процеси. Общото между тези сценарии е, че слабостта често вече е видима отвън, преди някой да я използва. Въпросът е дали компанията я вижда навреме.
Именно тук идва ролята на решенията, които показват как изглежда една организация през погледа на потенциален нападател.
У нас Offensity, част от технологичните решения на A1, е автоматизирана облачна услуга за мониторинг на сигурността, която непрекъснато проверява IT структурата на даден бизнес за уязвимости и оценява рисковете, ако те бъдат използвани от зложелатели. На практика това означава търсене на слабости в публично достъпната инфраструктура: изложени услуги, уязвим сървърен софтуер, проблемни уеб приложения, публични файлове или слаби потребителски пароли.
За една компания това не е „тест за хакери“, а начин да разбере дали някой неин домейн, поддомейн, услуга или външно видима система не предлага лесен вход. Колкото по-рано бъде открита такава слабост, толкова по-малък е шансът тя да се превърне в маршрут към реален пробив.
Следващият риск е кой какво може да прави
Характерното при подобни случаи е, че всичко изглежда нормално: доставчикът има достъп, системата приема заявка, преводът изглежда технически валиден. Проблемът е, че зад легитимния канал вече стои друг човек.
Затова видимостта трябва да бъде съчетана с контрол. SIEM решенията, които A1 предлага за корпоративни клиенти, служат за централизирано управление на сигурността и помагат необичайни действия да бъдат засечени по-рано. Ако даден акаунт се държи по различен начин, ако има необичайна заявка или ако се появи съмнителна активност в неподходящ момент, организацията трябва да има механизъм, който да свърже тези сигнали.
Другата важна част е контролираният достъп. A1 надгражда портфолиото си от решения с услуги като Identity and Access Management. IAM гарантира на организацията, че правилните хора получават достъп до определени ресурси. Това дава по-голям технически контрол и възможност за засичане на необичайна активност, а след това и за бързо изолиране на риска, преди единичен инцидент да се разрасне.
Външната фирма има ли нужда от постоянен достъп или само при заявка? Ползва ли многофакторна автентикация? Има ли отделни профили за отделни хора или един общ акаунт? Вижда ли някой какво е направено, кога и от кого? Спира ли се достъпът, когато договорът приключи?
Доверието към доставчика не е заместител на контрол
Подобна слабост се вижда ясно и в случай от Дания, при който достъпът до чувствителни държавни данни е минал през външна фирма със слаби пароли. Това показва колко лесно партньорският вход може да се превърне в основен маршрут за атака, ако не е добре ограничен и наблюдаван.
При френската банка става дума за финансови преводи, а при датския случай - за достъп до данни. Различни сектори, една и съща слабост: доверието към доставчика не е заместител на контрол.
За обикновения потребител най-важната мярка остава: известия за всяка транзакция и бърза реакция при нещо необичайно. За бизнеса обаче задачата е по-сериозна. Той трябва да знае кои доставчици имат достъп, колко широк е този достъп и как ще разбере, ако някой започне да го използва по грешен начин. NIS2 поставя сигурността на веригата на доставки сред ключовите изисквания неслучайно.
Една организация може да затвори собствените си врати, но ако входът на партньорите остане отворен, киберпрестъпниците пак ще намерят как да компрометират системите ѝ.
Добави Коментар