Кабинетът търси още пари за евтин ток, разширява вноските към енергийния фонд
Правителството подготвя промени в начина, по който се финансира фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС), за да осигури средства за компенсации срещу високите цени на тока. В проектобюджета за 2027 г. са заложени целеви вноски от производители на електроенергия, включително от възобновяеми източници. Паралелно с това се обсъжда и облагане на приходите от батерийните системи за съхранение на енергия.
Предложенията идват дни след като кабинетът обяви пакет от 2 млрд. евро за подпомагане на бизнеса и домакинствата заради високите енергийни цени. В бюджетните разчети за следващата година обаче изрично са посочени 634,9 млн. евро за компенсации чрез ФСЕС. Разликата поставя въпроса как ще бъдат разпределени обявените средства и каква част от тях ще премине през фонда.
Промените са записани в заключителните разпоредби на проекта за държавен бюджет. Те предвиждат производителите с мощности над 1 мегават да правят целеви вноски върху положителната разлика между пазарните им приходи и определен таван. В обхвата попадат електроцентрали, работещи със слънчева, вятърна, водна и други видове енергия. Конкретните стойности за изчисляване на тавана ще се определят от Министерския съвет.
Отчисленията са предвидени за сделки с доставка на електроенергия от 1 януари до 31 декември 2027 г. Изключение се прави за определени сделки с балансираща енергия за нуждите на Електроенергийния системен оператор.
Отделно енергийният експерт Еленко Божков предложи в края на октомври и операторите на батерийни системи да внасят 5% от приходите си във фонда. Аргументът му е, че част от тези съоръжения са изградени с европейско финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост, а операторите им печелят от разликите между ниските и високите цени на електроенергията.
Батерийните паркове съхраняват електричество в часовете, когато то е по-евтино, и го отдават обратно в мрежата при по-високо търсене. Това помага за балансирането на електроенергийната система, но създава и приходи за собствениците на съоръженията. По посочените в първоначалната информация данни инсталираната мощност на големите батерийни системи в България вече надхвърля 2000 мегавата.
Съществената разлика е, че предложението за 5-процентна вноска от батериите все още трябва да бъде разграничено от изрично записаните в проектобюджета отчисления за производителите на електроенергия. В публикувания текст на законопроекта не е установена самостоятелна разпоредба, която да въвежда точно такава вноска за операторите на батерийни системи.
Финансовите измерения на планираната подкрепа също заслужават внимание. За 2026 г. бюджетът на ФСЕС предвижда приходи от 1,261 млрд. евро. Прогнозата за 2027 г. е за около 1,3585 млрд. евро, а за следващите две години съответно 1,2313 млрд. и 1,3012 млрд. евро.
На 12 ноември правителството представи пакет за 2 млрд. евро, като обясни, че около 1,5 млрд. евро ще бъдат осигурени чрез фонда, а останалите 500 млн. евро чрез Българската банка за развитие. В бюджетния доклад обаче за конкретните програми за компенсации през 2027 г. са разчетени 634,9 млн. евро. Двете числа не са пряко съпоставими без допълнителна разбивка по периоди и механизми, каквато засега не е представена.
Помощите трябва да обхванат енергоемките предприятия, останалите небитови потребители, домакинствата и компенсациите за технологичните разходи на електроразпределителните и електропреносните оператори. За част от фирмите се предвижда подкрепа, обвързана с цената на електроенергията на свободния пазар.
Правителството трябва да уточни какъв допълнителен приход очаква от новите отчисления, как точно ще участва Българската банка за развитие и дали операторите на батерийни системи ще бъдат включени в окончателните законови промени. Проектобюджетът предстои да бъде разгледан от Народното събрание.
Добави Коментар