Подводни дронове и изкуствен интелект ще изследват Черно море, Бургас влиза в мащабни научни проекти
Подводни дронове, роботи с камери, интелигентни буйове и системи с изкуствен интелект ще помагат на учените да изследват Черно море и да откриват замърсявания. Сред участниците в международните проекти са Бургаският държавен университет и фондация „Виа Понтика“, които ще наблюдават водорасловите местообитания и качеството на водата в Бургаското езеро. Инвестициите за българските партньори надхвърлят 2,5 млн. евро.
Финансирането е осигурено по Програма Интеррег NEXT „Черноморски басейн“ 2021–2027, чийто национален орган в България е Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Целта е учените да получават по-точни данни за състоянието на морската среда, биоразнообразието и влиянието на човешката дейност.
Една от най-интересните разработки е подводен дрон, закупен от Института по океанология към БАН по проекта ANEMONE PLUS. Апаратът достига дълбочина до 350 метра, извършва подводни огледи, взема проби и документира морските обитатели. Оборудван е с техника за измервания и картографиране на морското дъно.
Дронът може да подпомага и изследването на подводни археологически обекти, да открива морски отпадъци, да обследва местообитания и да извършва огледи на плавателни съдове.
Първите две експедиции вече са проведени в районите между нос Галата и устието на река Камчия, между нос Калиакра и Тюленово, както и по Южното Черноморие. Учените са наблюдавали риби, ракообразни, мекотели и други морски организми. Събрани са и водни проби за анализ на екологична ДНК, чрез който се установява присъствието на различни видове, без да се налага те да бъдат улавяни.
Особено значение за Бургас има проектът AlgaeRevive на фондация „Виа Понтика“ и Бургаския държавен университет. Той е на стойност близо 550 хил. евро и включва закупуването на подводен робот Deep Trekker, оборудван с камера за наблюдение на морските местообитания.
По проекта ще бъде внедрена и плаваща станция за наблюдение на качеството на водата в Бургаското езеро. Автоматизирани сензори ще събират данни за околната среда в реално време, а изкуственият интелект ще комбинира тези измервания със сателитна информация от европейската програма „Коперник“.
Системата ще подпомага ранното откриване и прогнозирането на цъфтежа на водорасли. Бургаският държавен университет ще изследва и способността на водораслите да поглъщат тежки метали, както и условията за отглеждане на макроводорасли.
Бургаският държавен университет домакинства международна научна конференция
По друг проект, EfxINNOs, Техническият университет във Варна и Асоциацията на черноморските общини изграждат мрежа за морски мониторинг с автономни подводни апарати, дистанционно управляеми роботи и интелигентни буйове. Инвестицията за българските участници е близо 370 хил. евро. Получените данни ще бъдат обработвани с изкуствен интелект, за да се проследяват промените в биоразнообразието и състоянието на морските екосистеми.
Институтът по рибни ресурси във Варна участва в проекта TIMMOD-NEXT 6 на стойност 350 хил. евро. Той предвижда създаване на лабораторна мрежа в пет държави и разработване на технологии за оценка на рибните запаси чрез дронове, сателитно наблюдение и хидроакустични методи. Проектът ще продължи до края на февруари 2028 година.
Други научни екипи ще изследват микропластмаси, нитрати и нефтопродукти край устието на Камчия и пристанище Варна. По проекта LEARN4SEA, на стойност над 276 хил. евро, са доставени воден и въздушен дрон, както и плаващи буйове.
Институтът по океанология към БАН внедрява и автоматични системи FerryBox по проекта BLACKBOX. Те измерват качеството на морската вода непрекъснато, докато корабите се движат по редовните си маршрути. Проектът е за над 228 хил. евро и ще продължи до юли 2028 година.
Сред останалите разработки е DINO-PATH, чрез който учените ще проследяват миграцията на есетрите с телеметрични устройства. По WatchReefFish ще се наблюдават рифови риби чрез анализ на екологична ДНК, без улавяне на животните. Проектът BlueC на Бургаската регионална туристическа асоциация пък е насочен към картографиране на водораслите и наблюдение на морските отпадъци.
Българските научни организации работят с партньори от Румъния, Гърция, Турция, Грузия и Украйна. Събраната информация ще служи за оценка на състоянието на морските местообитания, опазване на рибните ресурси и разработване на общи мерки срещу замърсяването на Черно море.
Добави Коментар