България не иска да дава повече военна помощ на Украйна! Външният министър настоява за дипломация
България не желае да продължава с предоставянето на военна помощ за Украйна и настоява усилията за прекратяване на войната да бъдат насочени към дипломацията. Това заяви министърът на външните работи Велислава Петрова пред български журналисти в Брюксел на 16 ноември.
Изявлението беше направено преди началото на заседанието на Съвет „Външни работи“ на Европейския съюз, на което европейските дипломати обсъждат войната в Украйна, новите санкции срещу Русия и бъдещата финансова подкрепа за Киев.
„Ние не искаме да продължаваме да даваме военна помощ и смятаме, че трябва да бъде по-силен фокусът върху дипломатическите усилия“, заяви Петрова.
Външният министър подчерта, че тази позиция не означава България да се откаже изцяло от подкрепата си за Украйна.
Според нея страната ни има специална отговорност към българската историческа общност в Украйна и трябва да продължи да работи за нейната сигурност.
„От друга страна, ние не можем да абдикираме от помощ за Украйна, защото там имаме най-голямата историческа общност от всяка друга държава членка. Така че за България е важно те да бъдат обезпечени“, допълни тя.
Петрова настоя Европа да има активно участие в преговорите за прекратяване на войната. Като аргумент тя посочи значителната финансова и военна подкрепа, предоставена от европейските държави на украинската страна.
Според българския външен министър Европейският съюз трябва да има ясно представителство и конкретен мандат при мирните разговори.
Тя коментира решението осем представители да участват в преговорния процес от името на Европа. По думите ѝ е необходимо предварително да се знае какви позиции и правомощия ще имат те.
Велислава Петрова заяви, че е очаквала съществуващите европейски институции да бъдат ангажирани по-активно, включително председателят на Европейския съвет.
На въпрос за условията на Русия при бъдещи мирни преговори министърът посочи, че в Европа вече съществува архитектура за сигурност, изградена чрез НАТО и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).
Тя припомни, че Русия продължава да членува в ОССЕ, макар организацията да среща затруднения при изпълнението на функциите си.
Според Петрова основният въпрос не е създаването на нов формат, а готовността на държавите да търсят общи решения вместо продължаване на конфронтацията.
Външният министър подчерта, че Москва не трябва да определя състава на европейската делегация за мирните преговори.
Другата важна тема в Брюксел е новият пакет от санкции срещу Русия. България е настояла две банки с мажоритарна българска собственост, които работят на руския пазар, да бъдат изключени от подготвяния санкционен списък.
Става дума за Първа инвестиционна банка и Инвестиционна корпоративна банка, действащи в Русия.
Петрова изрично уточни, че първата от тях няма отношение към Първа инвестиционна банка, която работи в България, въпреки съвпадението в имената.
Според министъра двете финансови институции са собственост на български компании и не оперират със средства на лица, включени в санкционните списъци на Европейския съюз.
Проблемът, посочи тя, е свързан с невъзможността българските собственици да изтеглят инвестициите си от Русия заради действащите там ограничения.
При евентуални европейски санкции съществува риск активите да преминат под контрола на руската държава, твърди Петрова.
По думите ѝ това би довело до обратен на търсения резултат. Вместо да понесе икономически ограничения, Русия би получила допълнителни активи.
Българските аргументи са били приети още при предварителното съгласуване на санкционния пакет и двете банки са отпаднали от проекта. Това потвърдиха и от Министерството на външните работи.
Петрова уточни, че Франция също е поискала изключение за отделно дружество по сходни съображения.
В рамките на заседанието външните министри обсъждат и допълнителна подкрепа за Украйна на фона на предстоящия зимен период.
Очаква се Европейската комисия да представи предложение за нов заем за Украйна в размер на 45 млрд. евро. Решението за финансирането предстои да бъде разгледано на равнище европейски лидери.
Българският външен министър настоява дипломатическите усилия за прекратяване на войната да получат по-голяма тежест, като същевременно страната ни запази ангажимента си към защитата на българската общност в Украйна.
Изявлението на Петрова представлява позиция, обявена преди заседанието на Съвет „Външни работи“. То само по себе си не представлява окончателно решение за прекратяване на всички форми на българска помощ за Украйна.