Почва война с джигитите! ИИ ще засича опасните шофьори и ще предупреждава МВР
13 загинали, десетки ранени и 86 автомобила, попаднали в кошмара на АМ „Тракия“. Пет дни след трагедията край Зимница държавата вече говори за изкуствен интелект, който да разпознава опасните шофьори, за датчици, предупреждаващи за мъгла, и за полицейски патрули, които да получават сигнали в реално време. Но зад технологичните обещания се появи и далеч по-неудобно признание. България разполага с камери, контролни центрове и огромно количество информация, а институциите невинаги успяват да я обменят навреме.
Това стана ясно от думите на транспортния министър Георги Пеев в предаването „120 минути“ по bTV тази вечер. Той представи част от мерките, които ведомството му подготвя за ограничаване на тежките катастрофи. Сред тях е система, която да анализира поведението на водачите и да насочва полицията към автомобилите, представляващи непосредствен риск за останалите участници в движението.
Най-същественият момент в разговора обаче не беше самата технология. Министърът описа държавна система, в която няколко институции наблюдават пътищата, но оперативната връзка между тях не е достатъчно добре организирана.
„Трябва да се разработят протоколи на ниско ниво, да се стандартизират определените ситуации и да има ясна отговорност кой взима решението. Защото какво се случва в момента? Ние имаме една разпокъсаност, имаме няколко центъра. Имаме Национален координационен център за безопасност на движението по пътищата на МВР, имаме ситуационен център на АПИ, от друга страна имаме център в ТОЛ управлението и още различни центрове. За всеки е разписано за какво отговаря, но не са разписани добре тесните оперативни връзки между тези центрове“, заяви Пеев.
Признанието идва в момент, когато прокуратурата проверява дали институциите са разполагали с информация за опасната мъгла на 10 ноември, кога са я получили и как са реагирали. Именно внезапното рязко намаляване на видимостта е сред основните обстоятелства, които разследващите изясняват след двете верижни катастрофи край пътен възел „Зимница“.
13 жертви на АМ „Тракия“, а виновен още няма: Прокуратурата проверява и действията на институциите
Само часове по-рано директорът на Националната система 112 Красимир Димитров съобщи, че преди трагедията не е постъпил сигнал от граждани за опасната мъгла. Първото предупреждение било изпратено автоматично от катастрофирал автомобил в 7:01 часа. След него в центъра в Бургас постъпили десетки обаждания. Това поставя въпроса защо информацията за опасността е достигнала до спешните служби едва след първия сблъсък.
Шефът на 112: Никой не предупреди за опасната мъгла преди трагедията на АМ „Тракия“
Георги Пеев, който идва от авиационния сектор, даде пример как се управлява рискът от намалена видимост при самолетите. Според него същият подход трябва да намери приложение и по българските магистрали.
„В авиацията имаме дългосрочно планиране. Знаем къде са мъглите и ги очакваме. Знаем периода в годината, в който имаме мъгли. След което сме направили съответното оборудване в местата, в които има мъгла. Тоест на магистралите ние трябва да сложим датчици. И трябва да сложим системи, които да детектират мъглата там, където е необходимо“, обясни министърът.
Той настоя и за предварителни прогнози, които да стигат до оперативните центрове още предишния ден. Така при очаквана гъста мъгла службите ще имат време да подготвят ограничения, предупреждения към водачите и действия по организацията на движението, вместо да реагират едва след катастрофа.
Другата голяма промяна, която Министерството на транспорта предлага, е общо дигитално ядро, свързващо информацията от камерите, тол системата и държавните регистри. Специализиран софтуер и изкуствен интелект ще анализират данните и ще изготвят оценка за риска от поведението на отделни водачи.
Пеев даде пример с автомобил, движещ се с 200 км/ч по магистралата. Вместо нарушението да бъде установено впоследствие и да завърши само с глоба, идеята е системата да засече риска още докато шофьорът се движи. След това сигналът ще бъде изпратен до най-близкия полицейски патрул.
„Когато сигнализира, че даденият шофьор представлява рисков профил, веднага излиза на таблета на МВР, които в реално време трябва да реагират“, заяви министърът.
Това означава промяна в логиката на контрола. Камерите няма да служат единствено за установяване на вече извършено нарушение, а и за предупреждение, докато опасният водач все още е на пътя. Реалната намеса ще остане отговорност на полицията, а автоматичната оценка няма сама по себе си да замества работата на служителите на МВР.
Идеята не се появява за първи път след трагедията. Още през септември транспортното министерство представи проект за единна национална система за контрол, включваща сензори, централизирана обработка на информацията и оперативен център. В плана е предвидено свързване на данните от МВР, тол управлението, Автомобилната администрация и други регистри, както и изпращане на автоматични сигнали към полицейските екипи. За осъществяването му са необходими законодателни промени.
Трагедията на „Тракия“ обаче извади на преден план въпроса не дали държавата има технологични планове, а кога тези системи ще започнат да предотвратяват реални опасности.
Министърът представи и конкретни данни за работата на разследващите след катастрофите. По думите му в произшествията са участвали 31 тежкотоварни автомобила и един автобус. По искане на МВР и наблюдаващия прокурор служители на Автомобилната администрация в Ямбол са съдействали при проверките. Иззети са три тахографа, извлечена е информация от още осем камиона, а други 20 тежкотоварни автомобила са били физически преместени.
Данните от тахографите са особено важни, защото ще помогнат на експертите да установят скоростта, движението и действията на водачите преди сблъсъците. Разследването продължава, а прокуратурата все още не е обявила окончателни заключения за отговорността за трагедията.
Прокуратурата за трагедията на „Тракия“: Някои шофьори дори не са натиснали спирачките
Наред с технологичния контрол Пеев обяви и промени за младите шофьори. Предвиждат се ограничения за мощността на автомобилите, които те ще имат право да управляват през първите две години след придобиването на книжка. За същия период е заложено допълнително практическо обучение.
Бъдещите водачи трябва да преминават и подготовка на специализирани полигони, където да се учат как да реагират при аквапланинг, поднасяне, аварийно спиране и движение при намалена видимост. Според министъра стандартният шофьорски курс не осигурява достатъчно практически умения за подобни ситуации.
„Заложили сме две години рестрикции за мощността на автомобила“, обясни Пеев, като уточни, че целта е начинаещите водачи постепенно да придобиват опит, преди да седнат зад волана на по-мощни автомобили.
Планът на министерството включва общо 31 мерки, част от които са със срок за изпълнение до края на 2027 г. Пеев обаче призна, че подобен хоризонт е твърде далеч за действията, свързани с незабавното предупреждаване за опасности по пътищата.
„Ние нямаме мандат и време някой да ни чака до края на 2027 година и да не правим нищо“, заяви категорично транспортният министър.
По думите му институциите вече провеждат срещи за въвеждане на по-ясни оперативни правила. Той посочи, че след трагедията на „Тракия“ част от новите процедури за координация вече са приложени при други ситуации, без да представи подробен отчет за резултатите.
Остава най-трудният въпрос. Ако държавата знае кои участъци са опасни при мъгла, разполага с камери и има няколко контролни центъра, защо предупрежденията не стигат достатъчно бързо до хората на пътя? Изкуственият интелект е бъдещата част от отговора, който предлага министърът. Но ясните отговорности, навременното решение за ограничаване на движението и връзката между службите са задачи, които институциите трябва да решат още сега.