17 години след „Бандата с кирките“: Иван Попов съди прокуратурата, защото му "съсипали живота"

8 юли 2008 г. Иван Попов е 30-годишен мъж със семейство, малко дете и постоянна работа на нефтопристанище „Росенец“. Същия ден полицията го арестува при шумната акция срещу станалата известна като „бандата с кирките“ в Бургас. Следват обвинения за участие в организирана престъпна група, арест, близо година под домашен арест и съдебно преследване, продължило до 2023 г. През това време семейството му се разпада, губи работата си, а името му години наред остава свързано с едно от най-коментираните криминални дела в града.

Сега, 18 години след полицейската акция, Окръжният съд в Бургас осъди прокуратурата да му плати 10 000 евро обезщетение за незаконните обвинения. Решението е от последната седмица - 11 ноември 2026 г. и разкрива личната история зад наказателното производство, което Флагман.бг следеше в продължение на години. В съдебния акт ищецът е посочен с инициали И. К. П., а справка в архивните публикации и документите по наказателното дело сочи Иван Попов, един от деветимата обвиняеми в процеса срещу „бандата с кирките“.

Тогава с него бяха арестувани още осем човека, а разследващите обявиха, че са разбили група, занимавала се с разпространение на наркотици, палежи и нападения срещу автомобили и търговски обекти. 

Между кориците по делото става ясно, че първоначално той прекарва 1 месец и 10 дни зад решетките. На 18 август 2008 г. съдът заменя задържането с домашен арест, който продължава до 24 юли 2009 г. Почти година Попов не е имал право да напуска дома си. След това получава парична гаранция от 3000 лева и забрана да напуска България. Последното ограничение остава в сила чак до 31 октомври 2017 г.

Преди ареста Попов твърди, че работел като оператор на химична база на нефтопристанище „Росенец“. Получавал около 735 лева месечно, заплата над средната за онези години. С нея издържал семейството си, докато съпругата му била в отпуск по майчинство. Двамата отглеждали едногодишната си дъщеря и живеели в апартамента на родителите на жената. Според твърденията му след задържането всичко се променило. Според показанията на сестра му пред съда родителите на съпругата отказали той да остане в жилището им. Семейството се преместило при неговите родители в бургаския комплекс „Братя Миладинови“. Заради ограниченията Попов не можел да ходи на работа, а трудовият му договор бил прекратен.

Издръжката на младото семейство паднала върху родителите му. Съпругата му все още не работела, а той бил под домашен арест. Финансовите затруднения се отразили и на отношенията им. Започнали скандали, обвинения и конфликти. През март 2013 г. двамата официално се развели.

В исковата си молба Попов описва обвинението като повратен момент в живота си. Твърди, че загубил финансовата си независимост, доброто си име и нормалните отношения с близките си. Част от приятелите на семейството се отдръпнали, а отношенията с роднините на съпругата му се влошили. 

Най-тежко преживял раздялата с дъщеря си. Сестра му свидетелства, че след разпадането на брака бившата му съпруга не му позволявала да вижда детето. Според изложеното в исковата молба момичето станало обект на обсъждане и подигравки в училище заради наказателното дело срещу баща му.  Свидетелите описват и промяната в самия Попов. От човек, който работел и осигурявал семейството си, той се превърнал в мъж без постоянни доходи, принуден отново да разчита на родителите си. Избягвал срещите с приятели, чувствал се потиснат и изпитвал несигурност за бъдещето си. След отпадането на домашния арест трудно намирал работа. Притеснявал се да започне сериозен трудов ангажимент, защото делото продължавало, трябвало често да пътува до София и не знаел дали отново няма да бъде задържан.

Още през 2017 г. „Флагман.бг“ разказа за поредните спънки по делото срещу „бандата с кирките“

Наказателната сага действително се оказва необичайно продължителна. От съдебното решение става ясно, че прокуратурата е внесла обвинителен акт срещу Попов цели пет пъти. Първият опит е през 2010 г., когато Окръжният съд в Бургас връща делото заради процесуални нарушения. Следват още три неуспешни опита пред несъществуващия вече Специализиранан наказателен съд през 2012, 2013 и 2014 г. Едва при последния обвинителен акт през 2015 г. процесът започва да се разглежда по същество. На 19 юни 2019 г. Специализираният наказателен съд оправдава Попов по обвинението за участие в организирана престъпна група и по твърдението, че е придобил наркотика в изпълнение на решение на такава група. Той е осъден единствено за държане на канабис с цел разпространение. Наложени са му една година лишаване от свобода с тригодишен изпитателен срок и глоба от 2500 лева.

Развитието на делото обаче не приключва дотук. След обжалвания и протести Върховният касационен съд се произнася на 11 октомври 2023 г. и прекратява наказателното производство за държането на наркотика поради изтекла давност. Оправдаването по обвинението за участие в организирана престъпна група остава в сила. 

Първо във „Флагман.бг“: Спецсъдът оправда обвиняемите по делото за „бандата с кирките“

След края на процеса Попов завежда дело срещу прокуратурата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Претендира 150 000 лева, или 76 693,78 евро, за "преживените морални страдания". Отделно иска още 232 547,20 лева, равняващи се на 118 899,50 евро, за доходите, които според изчисленията му не е получил между октомври 2008 г. и октомври 2023 г.

Прокуратурата оспорва претенциите. Според държавното обвинение разводът е бил по взаимно съгласие и няма доказана пряка връзка между него и обвиненията. Възразява се също, че Попов е напуснал работа по взаимно съгласие, а не е бил дисциплинарно уволнен. Прокуратурата посочва и друго наказателно производство срещу него, приключило с осъдителна присъда в Районния съд в Несебър през 2016 г., като аргумент, че не всички неблагоприятни последици в живота му трябва да се отнасят единствено към разглежданото дело.

Бургаският окръжен съд обаче приема, че Попов действително е понесъл сериозни неимуществени вреди от незаконните обвинения. Магистратите кредитират показанията на сестра му и на друг свидетел, които описват финансовите затруднения, влошените семейни отношения, загубата на социални контакти и продължителното чувство на несигурност. Особено значение съдът отдава на 15-годишния период на наказателното преследване, който определя като надхвърлящ разумния срок.

В мотивите си съдът отчита още тежестта на първоначалните обвинения, престоя в ареста, продължителния домашен арест и ограниченията за пътуване в чужбина. Според съда обезщетение от 10 000 евро е справедливо за преживените страдания. Останалата част от претенцията за морални вреди е отхвърлена. Магистратите не уважават и искането за близо 119 000 евро пропуснати доходи. Причината е, че трудовият договор на Попов е прекратен по взаимно съгласие, а по делото не е доказана достатъчно пряка причинна връзка между обвинението и всички претендирани загуби от заплати през следващите 15 години.