Европа пред нова Желязна завеса: Ще се озове ли България отново в руската сфера на влияние
В Абу Даби тази седмица не се преговаряше само за края на войната в Украйна. На масата се появи въпрос, който Европа смяташе за решен преди повече от три десетилетия: имат ли държавите право сами да избират съюзниците си, или великите сили отново ще определят границите на чуждото влияние? Русия поиска НАТО да върне военното си присъствие към положението от 1997 г., а нейни представители посочиха разделението на континента по време на Студената война като образец за бъдещата му сигурност. Ако тази концепция бъде приета, последиците няма да се ограничат до Украйна, Полша и балтийските републики. България също ще се окаже сред държавите, чието право на ефективна съюзническа защита Москва се опитва да постави в зависимост от договореностите си с Вашингтон.
Защо мирът в Украйна отново се отдалечава? Русия поиска връщане към границите на НАТО от 1997 г.
Това е най-същественият резултат от разговорите на 10 и 11 ноември, макар формално те да завършиха без мирно споразумение и без прекратяване на огъня. Американските посредници Стив Уиткоф и Джаред Къшнър събраха представители на Русия и Украйна след деветмесечна пауза в преките контакти между двете страни, но териториалните противоречия останаха непреодолени. Постигнато беше принципно съгласие за мащабна размяна на пленници, докато Москва продължи да настоява за отстъпки в Донбас и отказа общо примирие преди всеобхватна договореност. В същото време руската делегация измести центъра на дебата от украинската територия към правилата, по които ще функционира цяла Европа след войната. Така преговорите, започнали като опит да бъде спрян един конфликт, се превърнаха в спор кой ще има правото да определя сигурността на държави, които не са участвали в неговото започване.
Документът, който разкри истинския залог на преговорите
На 13 ноември The New York Times публикува разследване за руски документ, разпространен сред участниците в преговорите в Абу Даби. Той е датиран от 10 ноември и настоява НАТО да изтегли войските и военната си инфраструктура до позициите от 1997 г., да прекрати по-нататъшното си разширяване и да се въздържа от военна дейност в Украйна, Източна Европа, Южен Кавказ и Централна Азия. Москва изисква и спиране на западните оръжейни доставки за Киев, а евентуалното членство на Украйна в Европейския съюз да не включва участие в общата европейска отбранителна политика. Към тези искания е добавено ограничение, засягащо Великобритания и Франция, които според руското предложение не бива да разпростират ядрения си защитен потенциал върху други европейски държави. С други думи, Русия не предлага само условия за прекратяване на войната, а преразпределение на военните възможности и гаранциите за сигурност на континента.
Документът няма официална бланка и подпис, а според източниците на The New York Times представлява начална руска преговорна позиция, не постигнато споразумение. Тази подробност е съществена, защото преговорната претенция все още не означава, че Съединените щати или европейските им съюзници са я приели. Въпреки това съдържанието ѝ показва забележителна приемственост: голяма част от формулировките повтарят руските предложения от декември 2021 г., отправени два месеца преди пълномащабното нахлуване в Украйна. След почти пет години война и огромни човешки загуби Кремъл продължава да преследва политически цели, които излизат далеч отвъд контрола върху украинските територии. Именно тази устойчивост на руските искания поставя под съмнение очакването, че една териториална отстъпка сама по себе си ще осигури траен мир.
Защо Москва възкреси Варшавския договор
Най-показателният момент от разкритията на The New York Times е позоваването на Варшавския договор от руските преговарящи. Според участници в разговорите те представили разделението на Европа на американска и съветска сфера на влияние като система, която е ограничавала риска от пряк сблъсък между двете суперсили. Варшавският договор, създаден през 1955 г. и разпуснат през 1991 г., действително беше част от архитектурата на Студената война, но за България той означаваше също силна военно-политическа зависимост от Москва. След рухването на комунистическите режими държавите от Централна и Източна Европа потърсиха членство в НАТО именно защото не желаеха сигурността им отново да зависи от договорености между чужди столици. Затова историческият спор не е дали противопоставянето между два блока някога е осигурявало относителна предвидимост, а каква цена са плащали по-малките държави за тази предвидимост.
Русия иска нов ред в Европа: Какво означава това за България?
Русия обяснява позицията си с необходимостта от неделима европейска сигурност, при която една държава не укрепва собствената си защита за сметка на друга. Този принцип присъства и в европейската дипломация, но в руската интерпретация съседните държави трябва да ограничат собствените си отбранителни решения, за да удовлетворят опасенията на Москва. Разликата е фундаментална: взаимните ограничения, договорени доброволно между равноправни страни, не са равнозначни на забрана една държава да избира военното си партньорство. Нито Полша, нито България, нито балтийските републики са територии, върху които Вашингтон и Москва притежават исторически права. Ако това разграничение бъде заличено, европейската сигурност ще започне да зависи не толкова от международните договори, колкото от моментното съотношение на силите.
Защо точно 1997 година е толкова важна за България
През 1997 г. България още не членуваше в НАТО, а страната се намираше в един от най-тежките периоди на своя преход. Седем години по-късно, на 29 март 2004 г., тя стана пълноправен член на Алианса заедно с Румъния, Словакия, Словения, Естония, Латвия и Литва. Днешното руско искане не означава автоматично изключване на тези държави от НАТО, защото поставя непосредствен акцент върху разполагането на съюзнически войски и инфраструктура. То обаче би ограничило съществено начина, по който Алиансът защитава най-източните си членове, ако бъде приложено в предлагания обхват. Държава с формално запазено членство, но с ограничени възможности да приема съюзническа подкрепа, ще се намира в различно стратегическо положение от сегашното.
За България проблемът не е абстрактен. Страната е домакин на многонационална бойна група на НАТО под ръководството на Италия, с участие на военнослужещи от няколко съюзнически държави, включително Съединените щати. Тази система е част от укрепването на източния фланг след руската агресия срещу Украйна и цели да направи съюзническата отбрана по-убедителна още преди възникването на криза. Ако Москва постигне забрана за подобно военно присъствие, въпросът ще засегне не само военните формирования, но и политическата убедителност на гаранцията, че нападение срещу един член на НАТО се разглежда като нападение срещу всички. Затова спорът за 1997 г. е спор за реалното съдържание на членството ни, а не за историческа дата в дипломатически документ.
Американската дилема: мир в Украйна или нова сделка с Русия
Действията на американската администрация показват готовност да обсъжда по-широки договорености за европейската сигурност, но не доказват съгласие с руските условия. Според Reuters и Axios Вашингтон е поискал от Москва предложения, които да включват конкретни руски действия за намаляване на напрежението, а не единствено отстъпки от НАТО. Разликата между тези два подхода е решаваща, защото едно е да се договарят взаимно проверими ограничения на оръжия, войски и военни дейности, а съвсем друго е само една страна да се откаже от съществуващите си позиции. За администрацията на Доналд Тръмп широката сделка би могла да изглежда като възможност да се прекрати войната и да се стабилизират отношенията с Москва. За европейските столици същият процес носи риска техните отбранителни интереси да се превърнат в разменна монета, ако не участват равноправно във всяка фаза на преговорите.
Ще има ли мир? Русия и Украйна направили първи стъпки към съгласие на преговорите в Абу Даби
Това противоречие стана видимо още в организацията на срещите в Абу Даби. На 10 ноември представители на Европейския съюз, Франция, Германия, Италия, Великобритания, Украйна, Съединените щати и НАТО проведоха отделни консултации, но европейските представители не участваха пряко в разговорите с Русия. В съвместното си изявление те настояха бъдещите договорености да уважават суверенитета, териториалната цялост и свободата на държавите сами да вземат решения. Подчертаха и че силен НАТО трябва да остане основа на евроатлантическата колективна отбрана. Разминаването между тази декларация и руските предложения обяснява защо разговорите за мир все по-открито се превръщат в спор за мястото на Европа в отношенията между Вашингтон и Москва.
Европа се опитва да си върне мястото на масата
На срещата на европейските лидери в Дъблин на 13 ноември беше постигнато съгласие Великобритания, Франция, Германия, Италия и Полша, заедно с институциите на ЕС, да представляват европейските интереси в бъдещите преговори. Решението дойде след продължителни спорове кой има правото да говори от името на континента и как да бъдат съчетани позициите на държави с различна история и отношение към Москва. Германия настоя, че съществуващата европейска система за сигурност не бива да се поставя под съмнение като предварително условие за прекратяване на войната. Полша и балтийските държави виждат в руското предложение пряка заплаха за отбраната си, докато други европейски правителства поставят по-силен акцент върху необходимостта от незабавно дипломатическо решение. Общата европейска позиция засега е ясна по основния принцип, но механизмът, чрез който Европа ще упражнява влияние върху окончателната сделка, тепърва ще бъде изпитан.
Тук се открива и слабостта на европейския подход. Европейските държави са сред основните финансисти на украинската отбрана и сред първите, които ще понесат последиците от евентуално ново военно напрежение на континента. Въпреки това Съединените щати остават главният посредник между Киев и Москва, а Русия продължава да предпочита разговори с Вашингтон пред пряко договаряне с европейските столици. Европейското участие не е въпрос на престиж или протокол, защото решенията за военни гаранции, санкции и бъдещата отбрана изискват конкретни ангажименти от държавите, които ще ги изпълняват. Мирен документ, изработен без съгласието на тези държави, би срещнал сериозни препятствия още при прилагането си.
Украйна не иска мир, който ще подготви следващата война
Президентът Володимир Зеленски предупреди, че преговорите за нова европейска система за сигурност крият опасност руските искания да бъдат удовлетворени, преди войната действително да приключи. На 14 ноември той съобщи, че американските посредници са повдигнали въпроса дали Украйна би се изтеглила от контролираните от нея части на Донбас в замяна на членство в НАТО. Според украинския държавен глава подобно решение не може да бъде взето еднолично, а Киев не приема отказ от суверенитета си върху окупираните територии. В същото време самото обсъждане на членство в НАТО показва колко далеч остават позициите на страните, тъй като Москва изрично настоява Украйна да не влиза в Алианса. Това не е техническо разминаване, което дипломатите ще отстранят с редакция на текст, а несъгласие за основата, върху която може да съществува украинската държава след войната.
За Киев сигурността след примирието има същото значение като териториалните договорености, защото спирането на бойните действия само по себе си не гарантира, че те няма да бъдат подновени. Русия настоява за трайно уреждане на причините, които според Кремъл са довели до конфликта, и отказва временно прекратяване на огъня без цялостна сделка. Украйна и европейските ѝ партньори се опасяват, че преговорите за нов ред на континента биха дали възможност на Москва да получи стратегически отстъпки, без първо да спре военните действия. Между двете позиции стои американската дипломация, която търси пакет от териториални решения, гаранции за сигурност и икономически ангажименти. От резултата зависи не само дали ще има подписан мир, но и дали той ще съдържа работещ механизъм за предотвратяване на нова война.
Българската позиция: Радев отхвърли връщането на НАТО назад
Българският премиер Румен Радев беше сред европейските лидери, които открито отхвърлиха руското искане за връщане на НАТО към положението отпреди 1997 г. На 12 ноември в Дъблин той определи подобно отстъпление като немислимо и нереалистично, като подчерта, че суверенните държави не могат да бъдат принуждавани отвън да променят решенията си за членство в съюзи. Това е съществена позиция за правителство, което едновременно настоява за дипломатическо решение на войната и отчита необходимостта да бъдат взети предвид опасенията за сигурността и на Русия. Радев заяви също, че европейците трябва да участват в преговорите, защото САЩ и Москва не могат сами да определят бъдещата сигурност на континента. Така София очерта граница между готовността за преговори с Кремъл и приемането на ограничения върху собственото си съюзническо положение.
Българската дипломация обаче е изправена и пред по-труден въпрос от публичното отхвърляне на руските искания. В Дъблин правителството подкрепи основните положения на европейска декларация за сигурността, но изрази резерви към нейния преамбюл заради формулировките, свързани с международните конфликти и текущите преговори. София има и възражения срещу участието си в нов общоевропейски заем за Украйна, като се позовава на бюджетните ограничения. Тези различия не означават отказ от НАТО или промяна на съюзническата принадлежност на страната, но показват напрежението между финансовите приоритети, дипломатическата линия и военните ангажименти. Ако разговорите навлязат в конкретни договорености за разполагане на войски, инфраструктура и дългосрочни гаранции, България ще трябва да защити интересите си с далеч по-детайлна позиция.
Ще има ли нова Желязна завеса?
Най-опасното развитие не е непременно формалното създаване на два нови военно-политически блока. По-реалистичният риск е постепенното оформяне на различни степени на сигурност в рамките на един и същ европейски континент. Едни държави биха запазили свободата да приемат съюзнически войски, да изграждат военна инфраструктура и да разчитат на пълния капацитет на своите партньори, докато за други тези възможности биха били ограничени чрез международна договореност. Подобно неравенство би подкопало доверието в колективната отбрана, без формално да премахва членството на засегнатите държави. Именно затова руското предложение е толкова значимо: то търси промяна на действителния баланс на силите, а не непременно преначертаване на членските списъци на НАТО.
Съществува и противоположен сценарий, при който преговорите завършват с проверими взаимни ограничения на въоръженията, мерки срещу непреднамерена военна ескалация и надеждни гаранции за Украйна. Подобна договореност би изисквала участие на засегнатите европейски държави, прозрачни механизми за контрол и отказ от идеята, че сигурността на едни народи може да бъде договорена без тяхното съгласие. Засега обаче представените руски искания и отказът от незабавно общо примирие не показват, че такъв компромис е близо. Разговорите в Абу Даби откриха дипломатически канал, но същевременно разкриха мащаба на противоречията, които посредниците трябва да преодолеят. Поради това самият факт, че преговорите са подновени, не бива да се бърка с доказателство, че страните вече споделят една представа за мира.
От коя страна ще бъде България?
България направи своя стратегически избор с членството в НАТО през 2004 г. и с присъединяването към Европейския съюз през 2007 г. Този избор не изключва диалог с Русия, нито задължава страната да подкрепя безусловно всяко предложение на партньорите си. Той обаче означава, че решенията за българската сигурност трябва да се вземат от българските институции в рамките на международните съюзи, в които държавата участва доброволно. Ако новото европейско споразумение зачита този принцип, София има основание да подкрепя дипломатическите усилия за траен мир. Ако предполага България да се примири с ограничения върху собствената си отбрана, наложени от трета държава, тогава спорът вече няма да бъде за Украйна, а за суверенитета на самата България.