Невидим космически обект озадачи учените: Тежи колкото 2,2 слънца, но не е ясно дали е звезда или черна дупка
Невидим космически обект с маса, надвишаваща два пъти тази на Слънцето, постави астрономите пред сериозна загадка. Той обикаля около червен гигант на хиляди светлинни години от Земята, но не излъчва светлина, която телескопите да засекат. Учените предполагат, че става дума за необичайно тежка неутронна звезда, макар да не изключват и възможността обектът да е малка черна дупка. Откритието е описано в научното списание Science Advances и може да помогне за установяване на границата между двата вида космически тела.
Системата носи обозначението J0008+0128 и се намира в съзвездието Риби. Изследователите са я идентифицирали чрез наблюдения от телескопа LAMOST и проекта APOGEE, допълнени с измервания от космическата обсерватория Gaia и Северния оптичен телескоп.
Как учените открили обект, който не виждат
Астрономите не са заснели невидимия спътник. Те са установили присъствието му по движението на червения гигант, върху който той оказва гравитационно въздействие.
Когато две небесни тела обикалят около общ център на масата, движението на видимата звезда издава наличието на нейния спътник. Чрез промяната в спектъра на светлината и прецизните измервания на положението ѝ учените са изчислили характеристиките на орбитата.
Резултатите показват, че невидимият обект има маса между 1,8 и 2,8 слънчеви маси. Най-добрата оценка е около 2,2 пъти масата на Слънцето. Двете тела извършват една обиколка приблизително на всеки 3,3 години.
Тази комбинация е необичайна. Спътникът е изключително масивен, но орбитата му е широка и почти кръгова. Именно тези особености затрудняват обяснението как е възникнала системата.
Къде свършват неутронните звезди и започват черните дупки
Неутронните звезди се образуват след гибелта на масивни звезди. Те представляват свръхплътни останки, в които огромно количество материя е събрано в пространство с диаметър от порядъка на 20 километра.
Типичната неутронна звезда има маса около 1,4 пъти тази на Слънцето. Учените все още не са установили окончателно колко тежък може да стане подобен обект, преди собствената му гравитация да предизвика колапс в черна дупка.
Повечето известни черни дупки със звезден произход имат маси от поне няколко слънчеви маси. Между най-тежките неутронни звезди и по-леките черни дупки съществува слабо населена област, често описвана като масова празнина. Традиционно тя се разглежда в диапазона между приблизително 2,5 и 5 слънчеви маси, макар че границите не са окончателно установени.
Горната оценка за масата на невидимия обект в J0008+0128 попада именно в тази област. Ако бъде потвърдено, че той е неутронна звезда, наблюденията ще предоставят ценни сведения за поведението на материята при екстремно налягане.
Близо 300 хиляди симулации не дали отговор
Необичайната маса не е единственият проблем пред изследователите. Масивните неутронни звезди често се срещат в тесни двойни системи, където могат да увеличават масата си, като привличат вещество от съседната звезда.
При J0008+0128 разстоянието между двата обекта е значително, а астрономите не откриват характерните признаци за подобно прехвърляне на материя.
За да проверят как би могла да възникне системата, учените провели близо 300 хиляди компютърни симулации с програмата POSYDON, която моделира развитието на двойни звезди. Нито една от тях не възпроизвела едновременно наблюдаваните маси и орбитални характеристики.
Това насочва изследователите към по-редки сценарии, включително необичайни условия при избухването на свръхнова или взаимодействия между повече от две звезди.
Възможно ли е невидимият спътник да е черна дупка?
Авторите на изследването смятат, че най-правдоподобното обяснение е масивна неутронна звезда, но все още не разполагат с окончателно доказателство.
Една от алтернативите е системата да съдържа три обекта, като невидимият спътник представлява две компактни тела, които обикалят близо едно до друго. Не е изключено и в миналото там да е съществувала тройна система, в която две от звездите са се слели.
Друга хипотеза допуска наличието на необичайно лека черна дупка. Потвърждаването на подобен обект също би било важно за разбирането на звездната еволюция.
Засега астрономите не могат категорично да разграничат тези сценарии. Необходими са допълнителни наблюдения, които да уточнят характеристиките на невидимия спътник и начина, по който е възникнал.
Изследването на Синлин Чжао и съавтори е публикувано под заглавието „Discovery of a likely supermassive neutron star in a remarkably wide binary“ в Science Advances. Откритието предоставя нови измервания за една от най-слабо изучените граници в астрофизиката: колко масивна трябва да стане една неутронна звезда, за да се превърне в черна дупка.
Още за черните дупки: Космическите номади, които учените откриват чрез гравитацията им