3059 евро средна заплата в медиите, едва 908 евро в хотелите и ресторантите

3059 евро средна месечна заплата в сектора на информационните технологии, медиите и телекомуникациите срещу едва 908 евро в хотелиерството и ресторантьорството. Огромната разлика между възнагражденията в България изпъква в последните данни на Националния статистически институт (НСИ) за третото тримесечие на 2026 година.

Статистиката показва още една тенденция. Докато средните заплати продължават да растат, броят на наетите по трудово и служебно правоотношение намалява. За една година страната е загубила 31 400 наети, а най-сериозният спад е в преработващата промишленост.

Средната брутна месечна работна заплата в България достига 1438 евро през периода юли–септември 2026 година. Това представлява увеличение с 10,4% спрямо същите три месеца на 2025 година, показват предварителните данни на НСИ, публикувани на 13 ноември.

Въпреки годишния ръст възнагражденията са намалели с 0,4% спрямо второто тримесечие на 2026 година, когато средната заплата е била 1444 евро.

По месеци стойностите са различни. През юли средното брутно възнаграждение е 1445 евро, през август пада до 1411 евро, а през септември се повишава до 1458 евро.

Най-високоплатената икономическа дейност е „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“, където средната заплата достига 3059 евро.

Тази категория обхваща различни професии и предприятия, включително информационни технологии, телекомуникации, издателска дейност и медии. Сумата от 3059 евро не е средната заплата конкретно на журналистите. Тя представлява общ показател за целия сектор, в който възнагражденията между отделните професии се различават значително.

На второ място са финансовите и застрахователните дейности със средна заплата от 2088 евро. Следват производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и газ с 2063 евро.

На противоположния край на класацията е хотелиерството и ресторантьорството. Там средното брутно месечно възнаграждение е едва 908 евро.

Разликата между най-високоплатения и най-нископлатения сектор достига 2151 евро месечно. Това означава, че средната заплата в информационния сектор е над три пъти по-висока от тази в хотелите и ресторантите.

Сред икономическите дейности с най-ниски възнаграждения попадат още „Други дейности“ със средно 1065 евро и селското, горското и рибното стопанство с 1084 евро.

За Бургас и Южното Черноморие данните за хотелиерството и ресторантьорството са особено важни. Туризмът осигурява работа на значителен брой хора в региона, а ниските средни възнаграждения в сектора поставят въпроса за привличането и задържането на служители.

Трябва да се има предвид, че посочените 908 евро са средна стойност за страната. Те не представляват отделна статистика за заплатите в хотелите и ресторантите на Бургаска област.

Интересен е фактът, че най-високото годишно увеличение на възнагражденията е отчетено именно в сектор с относително ниски доходи.

В селското, горското и рибното стопанство средната заплата е нараснала с 20,3% спрямо третото тримесечие на 2025 година. В категорията „Други дейности“ увеличението достига 17,4%.

Разлика има и между частния и обществения сектор. Средните заплати в частните предприятия са нараснали с 11,9% на годишна база, докато в обществения сектор увеличението е 5,9%.

Положителните данни за възнагражденията обаче вървят паралелно със спад на броя на наетите лица.

Към края на септември 2026 година по трудово и служебно правоотношение в България работят приблизително 2,32 милиона души. Това са с 43 500 по-малко спрямо края на юни.

Най-голямото намаление за тримесечието е в хотелиерството и ресторантьорството, където броят на наетите спада с 15,2%. Намаление има още в селското, горското и рибното стопанство с 3,8% и при операциите с недвижими имоти с 3,5%.

Спадът в туристическия сектор съвпада с края на активния летен сезон. Сезонността е съществен фактор за заетостта по Черноморието, но националните данни сами по себе си не показват каква част от отчетеното намаление се дължи конкретно на приключването на сезонните договори.

По-ясен сигнал за дългосрочните промени на пазара на труда дават годишните сравнения.

Спрямо края на септември 2025 година броят на наетите лица в България е намалял с 31 400 души, или с 1,3%.

Най-сериозно е намалението в преработващата промишленост, където за година наетите са с 23 400 по-малко. Това представлява спад от 5,4%.

В административните и спомагателните дейности намалението е с 4900 души, а в селското, горското и рибното стопанство с 3300.

В процентно изражение най-голямо годишно намаление е отчетено при операциите с недвижими имоти, където броят на наетите се свива с 6,1%.

Не всички сектори обаче губят работни места. В здравеопазването и социалната работа наетите се увеличават с 10 000 души за година, което представлява ръст от 4,8%.

Защо средната заплата расте, след като броят на наетите намалява?

Двата показателя измерват различни процеси. Средната работна заплата се влияе както от увеличението на индивидуалните възнаграждения, така и от промените в състава на работещите.

Например, ако от даден сектор напуснат повече служители с ниски заплати, средното възнаграждение на останалите може да се повиши дори без всички да са получили увеличение.

Затова годишният ръст от 10,4% не означава, че всеки работещ в България е получил точно толкова по-висока заплата.

Има и друго важно уточнение. Посочените от НСИ възнаграждения са брутни, а не нетни. Това означава, че включват данъците и личните осигурителни вноски, които се удържат преди изплащането на заплатата.

Освен това ръстът от 10,4% е номинален. За да се установи с колко действително се е увеличила покупателната способност на работещите, трябва да се отчете и инфлацията през същия период.

Предварителната статистика за третото тримесечие на 2026 година очертава пазар на труда с нарастващи средни възнаграждения, значителни различия между професионалните сектори и намаляващ брой наети.

За работещите в хотелиерството и ресторантьорството данните отново показват, че техният сектор остава на последно място по средна заплата в страната, въпреки значението му за икономиката на туристическите региони.

А дали спадът на наетите ще продължи и през последните месеци на годината, ще покажат следващите статистически данни на НСИ.