Руски удар по европейско посолство в Киев може да отвори пътя към военен отговор срещу Москва

Руски ракетен или дронов удар срещу европейско посолство в Киев би могъл да даде правно основание на засегнатата държава да предприеме военни действия срещу Русия. Това обяснява Кристиан Марксен от германския институт „Макс Планк“ по международно право в интервю за Forbes, публикувано на 5 ноември.

Поводът са предупрежденията на Москва към чуждестранните дипломати да напуснат Украйна заради опасността от въздушни удари. Напрежението повдига въпроса дали евентуално поразяване на дипломатическа мисия би въвлякло европейска държава непосредствено във войната.

Марксен посочва член 51 от Устава на ООН, който признава правото на индивидуална и колективна самоотбрана при въоръжено нападение. Според него достатъчно тежък удар, насочен срещу дипломатическа мисия, би могъл да представлява нападение срещу изпращащата държава.

Има съществена правна особеност. Посолствата не са територия на държавата, която представляват, макар да се ползват с неприкосновеност съгласно Виенската конвенция. Затова нападение срещу тях не води автоматично до право на военен отговор.

От значение са намерението, мащабът на атаката, жертвите и нанесените разрушения. При евентуална самоотбрана действията трябва да отговарят и на международноправните изисквания за необходимост и пропорционалност.

Не се задейства автоматично и член 5 на НАТО. Северноатлантическият договор поставя географски ограничения пред колективната отбрана, а съюзниците трябва да преценят конкретните обстоятелства.

Международното право предвижда и друг механизъм. Със съгласието на Украйна отделни държави могат да участват в колективната ѝ самоотбрана срещу руското нападение, обяснява Марксен.

Разликата между правната възможност и политическото решение остава решаваща. Дори тежък удар по европейско посолство няма неизбежно да доведе до атака срещу Русия. Подобна стъпка би означавала пряко военно противопоставяне с ядрена сила и съответно риск от разширяване на конфликта.