Инж. Петър Кънев събра видни учени и общественици в Ахтопол, Странджа отново разкрива тайните на миналото си

Ахтопол отново се превърна в средище на българската историческа мисъл. Учени, археолози, университетски преподаватели и общественици от различни поколения се събраха в най-южния ни черноморски град за XXVI кръгла маса на Сдружение „Черноморска Странджа“.

Под мотото „Странджа и българските земи: история и култура“ форумът предложи широк поглед към миналото на региона, от тракийската древност и римското наследство до политическите сътресения в България през XX век. Сред участниците бяха едни от най-авторитетните имена в родната историческа и археологическа наука, обединени от убеждението, че паметта за миналото трябва да се съхранява чрез сериозни изследвания, а не чрез удобни политически тълкувания.

На официалното откриване председателят на сдружението инж. Петър Кънев - дългогодишен бургаски депутат и защитник на редица каузи за региона, отдаде почит на личностите, допринесли за създаването и утвърждаването на научните срещи в Ахтопол, но вече напуснали този свят.

„Събираме се за 26-и път, а през последните няколко срещи вече се оформи почти постоянен състав от участници. Това са хора, които се познават добре, уважават се и през годините са изградили истински приятелства“, подчерта Кънев в приветствието си. Той припомни заслугите на проф. Александър Фол, чиито научни идеи и изследвания на тракийската цивилизация стоят в основата на традицията. Сред имената, които Кънев спомена с признателност, бяха историкът проф. Божидар Димитров, д-р Стефан Пейков, Пламен Крайски и Христина Ангелова. Особено емоционален беше споменът за скулптора и бивш министър на културата Вежди Рашидов, който почина ден по-рано, на 6 ноември. Той беше близък приятел на част от участниците и съмишленик на организаторите.

"Всеки от тези хора остави своя следа и помогна срещите ни да се превърнат в традиция“, посочи председателят на „Черноморска Странджа“. Той подчерта, че най-голямото постижение на форума е, че в продължение на години успява да събира утвърдени учени и изследователи, които поддържат жив професионалния разговор за миналото на българските земи.

Научната програма беше открита под ръководството на д-р Атанас Орачев, председател на Научния съвет на сдружението. В изказването си той постави въпроса за отговорността на историка към фактите и за опасността миналото да бъде подчинявано на съвременни политически интереси.

„Тези кръгли маси събират хора с различни професии, интереси и възгледи, обединени от една обща идея. Няма да употребя думата „патриотизъм“, защото напоследък понятието „патриот“ придоби твърде превратен смисъл. Предпочитам да говорим за родолюбие. Именно родолюбието е движило България през вековете и се надявам да продължи да я движи“, заяви Орачев.  Особено внимание той отдели на необходимостта от критичен прочит на историческото наследство. Според него руското влияние върху българската историография има корени още във Възраждането и продължава да се усеща при интерпретацията на отделни събития. Той призова изследователите да отстояват независимостта си и да не допускат политическата конюнктура да определя научните им изводи.

Програмата на научния форум предложи разнообразни теми, обединени от историята и културното наследство на българските земи. Акад. Иван Илчев представи възможностите за сътрудничество между Центъра за върхови постижения „Наследство БГ“ и Сдружение „Черноморска Странджа“. Проектът обединява научен потенциал и изследователска инфраструктура, насочени към проучването, съхраняването и представянето на българското културно наследство.

Проф. д.и.н. Веселин Янчев от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ насочи вниманието към Бургаския регион и събитията от 1923 г. Докладът му постави местната история в контекста на една от най-драматичните години в новата българска държавност, белязана от политическо противопоставяне и насилие.

С особен интерес беше посрещнато участието на доц. д-р Бони Петрунова, директор на Националния исторически музей. Тя представи археологическите проучвания на крепостта Калиакра през сезон 2026 г. Сред находките от това лято са свидетелства за древни култови практики, включително два конски черепа, открити в яма под средновековен зид. Откритието разширява възможностите за изследване на религиозните представи и обредните традиции на населението, обитавало района през различни исторически периоди.

Към поминъка и всекидневието на крайморските общности насочи своя доклад Димитър Недев, директор на Музейния център в Созопол. Той разгледа традиционния риболов в Созопол и Черноморска Странджа, където морето векове наред е определяло не само прехраната на местните хора, но и техните обичаи, професионални умения и отношенията между поколенията.

Инж. Иван Камбуров от Дирекцията на Природен парк „Странджа“ представи изследване, свързано с местната природна среда и нови сведения от село Кости. В доклада си той съчета географски наблюдения с екологични съображения, показвайки колко тясно са преплетени природната история на планината и познанията, съхранени сред местното население.

Д-р Николай Пенев от Бургаския държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“ се върна към античността с изследване за пира у траките в Странджа през свидетелствата на древногръцкия автор Ксенофонт. Неговият доклад разгледа сведенията за обредните и обществените практики на тракийските общности, които могат да бъдат извлечени от античните писмени извори.

Д-р Атанас Орачев представи и собствено изследване, посветено на Странджа и римската традиция в административното устройство на тракийските земи. Темата насочи вниманието към промените в управлението на региона след включването му в политическата и административната система на Римската империя.

Сред гостите на форума бяха бившият главен прокурор Борис Велчев, археологът акад. Васил Николов, акад. Юлиан Ревалски, проф. Иво Христов, историкът Станислав Станилов, дипломатът Пламен Грозданов и бившият вицепремиер и министър на образованието Даниел Вълчев. Присъстваха още публицистът и издател акад. Иван Гранитски, изследователят на Странджа Стоян Райчевски, бившите областни управители Вълчо Чолаков, Стойко Танков и Павел Маринов, кметът на Малко Търново Илиян Янчев и бившият кмет на Ахтопол Бисер Колев.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Научен форум събра учени от цяла България в Ахтопол (СНИМКИ)