Последната мечта на Вежди Рашидов: Готвеше голяма изложба за 75-ия си рожден ден, който не дочака
Вежди Рашидов не дочака 75-ия си рожден ден, за който подготвяше голяма ретроспективна изложба с творби от целия си живот. На 14 декември скулпторът трябваше да отпразнува юбилея си, но тази сутрин, 6 ноември, сърцето му спря. Отиде си на 74 години, само 38 дни преди празника, за който говореше с вълнение и с ясното съзнание, че това би могла да бъде последната му голяма изложба.
През февруари тази година в откровено интервю пред журналистката Венелина Иванова от „България Днес“ Рашидов разказва за подготовката на юбилейната ретроспекция. Намерил е свои пластики още от студентските години и иска да ги подреди редом до най-новите си произведения. Избрал е голяма столична галерия, в която преди десет години е отбелязал и своята 65-годишнина. Планира откриването за 1 октомври, а цялата есен, от октомври до декември, да премине под знака на неговите изложби.
В онзи разговор творецът споделя, че се надява да бъде жив и здрав, за да осъществи замисленото. Говори за договорената галерия в София, за покана от Лондон и за предстояща изложба в Турция. Не звучи като човек, който е приключил с работата си. Напротив, мисли как да събере творческия си път в една ретроспекция, която да покаже на публиката откъде е тръгнал и докъде е стигнал.
Самият той допуска, че юбилейната експозиция би могла да се окаже последната му голяма среща с публиката. Дали планираното откриване на 1 октомври действително се е състояло, засега няма потвърдена информация.
Още през декември 2025 г., когато навършва 74 години, Рашидов разкрива пред „24 часа“ намерението си да направи изложба, която да бъде негова човешка изповед. Иска чрез произведенията си да разкаже за радостите, успехите и слабостите през изминалите десетилетия.
През юли скулпторът споделя пред същата журналистка от „България Днес“ още един свой план. След юбилейната изложба иска да започне серия от портрети на най-близките си приятели, сред които Йорданка Христова, Васил Найденов и Георги Христов. Вече работи върху портрет на цигуларя Марио Хосен. Желанието му е да остави образите на хората, с които е споделял живота си и които цени като творци.
В личното интервю от февруари Рашидов говори и за семейството си. Двете му внучки живеят в Австрия и той страда от това, че не ги вижда достатъчно често. Поддържат връзка по интернет, но за него разговорът през екрана не заменя прегръдката. Разказва с нежност и за 10-годишния Александър, когото описва като добро, любвеобилно и умно дете.
Зад публичния образ на министър, депутат и председател на Народното събрание стоеше човек, за когото ателието оставаше най-личното пространство. Още през 2018 г. пред БНТ Рашидов го нарича свой храм и признава, че именно скулптурата му е донесла всичко в живота.
Последните години не заличиха желанието му да работи. През януари 2026 г. в неговата столична галерия Vejdi беше представена изложбата „Големите на ХХ век“, посветена на български майстори на живописта и скулптурата. Рашидов продължаваше да събира и представя произведения на художници, които смяташе за важна част от българското културно наследство.
Днес, когато България се сбогува с него, остават бронзовите му фигури, рисунките, портретите и стотиците изложби през годините. Остава и замисълът за юбилейната ретроспекция, с която искаше да разкаже собствения си живот чрез изкуството.
Вежди Рашидов е роден на 14 декември 1951 г. в Димитровград. Завършва Художествената академия в София, получава международни отличия за творчеството си, два пъти е министър на културата и през 2022 г. оглавява 48-ото Народно събрание. На 6 ноември 2026 г. депутатите почетоха паметта му с минута мълчание, а Бойко Борисов се сбогува с дългогодишния си приятел с думите: „Ще ми липсваш, приятелю!“
Добави Коментар