Държавата харчи двойно повече за заплати, чиновниците се множат, а бюджетът затъва в дефицити
За пет години България е увеличила над два пъти разходите за заплати в бюджетната сфера, докато населението намалява, държавният дълг расте, а парите за инвестиции системно не се усвояват. Това показва одит на Сметната палата, възложен от Народното събрание и публикуван на 2 ноември. Изводите поставят неудобен въпрос пред управляващите: колко дълго държавата ще издържа растящите си постоянни разходи, когато приходите не успяват да ги догонят?
Числата са категорични. През 2020 г. разходите за персонал са били 11,37 млрд. лева, а през 2025 г. вече достигат 24,34 млрд. лева. Увеличението е 114%, или близо 13 млрд. лева допълнително годишно. За същия период данъчните приходи нарастват с около 89%. Така държавата увеличава разходите за възнаграждения значително по-бързо, отколкото събира допълнителни средства от данъци.
Това не означава, че заплатата на всеки държавен служител се е удвоила. Данните отразяват общите разходи за персонал, върху които влияят увеличените възнаграждения, числеността на заетите и нормативните механизми за индексация. Именно общият финансов ефект тревожи одиторите.
Най-голяма част от увеличението е концентрирана в силовите ведомства. Над 60% от ръста на разходите за персонал през 2025 г. е в сектор „Отбрана и сигурност“, основно в Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната. Общо 11 ведомства формират над 90% от увеличението.
Сериозен принос имат и законовите механизми за определяне на възнагражденията. В съдебната власт заплатите са обвързани с определени показатели за възнагражденията в страната. За одитирания период разходите за магистратски възнаграждения нарастват с близо 80%, или с 551,6 млн. лева.
В същото време България става по-малка като население, но бюджетните щатове се увеличават. Между 2020 и 2025 г. населението намалява със 7,13%, докато предвидените щатни бройки в бюджетните организации на всеки 1000 жители се увеличават от 24,7 на 28,32. Реално заетите длъжности също нарастват. Само при първостепенните разпоредители с бюджет увеличението е с 11 835 души, а в общините с още 25 466.
Одиторите установяват и друг проблем. Между 5,25% и 7,66% от предвидените щатни бройки остават незаети. Според Сметната палата икономиите от тези позиции се насочват към увеличаване на индивидуални възнаграждения и изплащане на допълнителни стимули.
Докато разходите за персонал нарастват, държавата не успява да реализира всички планирани инвестиции. Капиталовите разходи се увеличават от 5 млрд. лева през 2020 г. до 11,5 млрд. лева през 2025 г., но средното изпълнение на инвестиционните планове е едва 78,1%. Това означава, че близо една пета от предвидените средства за капиталови разходи не достига до реално изпълнение.
Структурата на бюджета показва и къде отиват средствата. През отделните години между 87% и 93% от разходите са текущи, а капиталовите инвестиции представляват едва между 7% и 13%. С други думи, държавата отделя далеч повече средства за поддържане на съществуващите системи, отколкото за изграждане и обновяване на инфраструктура.
Последиците личат и в бюджетния дефицит. През 2020 г. той е 3,5 млрд. лева. През 2022 г. намалява до 1,3 млрд. лева благодарение на рязкото увеличение на приходите в условията на висока инфлация. Още през 2023 г. обаче скача до 5,6 млрд. лева, а в края на 2025 г. достига 6,8 млрд. лева.
Държавният дълг също се увеличава. От 14,06 млрд. евро през 2020 г. той достига 31,43 млрд. евро през 2025 г. Прогнозата за края на 2026 г. е 37,7 млрд. евро. Заедно с него расте и цената на обслужването му. Общите разходи по дълга се увеличават от около 1 млрд. евро през 2020 г. до над 2,53 млрд. евро през 2025 г.
Одитът поставя под съмнение устойчивостта на модела, при който постоянните разходи за персонал растат по-бързо от данъчните постъпления. Особено рискови са автоматичните увеличения на възнагражденията, които обвързват бъдещите бюджети със задължения, независимо от състоянието на икономиката.
Сметната палата препоръчва мерки за ограничаване на бюджетния дефицит, по-добър контрол върху разходите и стимулиране на икономическия растеж. Констатациите ѝ показват, че проблемът не се изчерпва с размера на заплатите в държавния сектор. По-същественият въпрос е дали увеличението на разходите е съпроводено с по-добри обществени услуги, ефективна администрация и инвестиции, които създават условия за бъдещ растеж. Защото, ако разходите продължават да изпреварват приходите, следващите бюджети ще трябва да компенсират разликата с нов дълг, съкращаване на други разходи или допълнителни приходи от данъци.