България е сред последните в Европа по чужди езици! Едва 3% говорят поне три езика, в Люксембург са над половината
Едва около 3% от българите в трудоспособна възраст знаят три или повече чужди езика. В Люксембург този дял надхвърля половината от населението, показват данните на Евростат за езиковите умения на европейците. България остава сред държавите с най-ниско разпространение на многоезичието, като почти половината от хората между 25 и 64 години не знаят дори един чужд език.
Разликата е особено видима при сравнението с Люксембург. Според изследването за 2016 г. там 51,2% от възрастните заявяват, че знаят поне три чужди езика, докато в България делът е около 3%. При финландците той достига близо 45%, а в Норвегия е около 43%. Словения също се нарежда сред държавите с висока езикова подготовка, като близо 38% от населението в разглежданата възрастова група знае три или повече чужди езика.
Българите не са последни в тази класация. В Полша, Унгария и Гърция делът на хората, които съобщават за знания по три или повече чужди езика, е около 2%. Албания е близо до българското равнище с приблизително 3%.
Интересно е положението в големите западноевропейски държави. Във Великобритания, Испания, Франция и Италия също се наблюдават сравнително ниски стойности в историческото изследване. Английският, испанският и френският обаче имат широко международно разпространение, което осигурява на носителите им повече възможности за общуване на родния език.
В съседна Сърбия около една пета от хората заявяват знания по поне три чужди езика според данните за 2016 г. Това е значително по-висок дял от отчетения в България. Подобни стойности се наблюдават и в някои държави от Северна и Западна Европа.
Важно е какво точно измерва Евростат. Данните се основават на отговорите на анкетираните за собствените им езикови умения, а не на изпити или международни сертификати. Познаването на чужд език не означава непременно свободното му владеене, нито еднакво добро говорене, четене и писане.
По-новото изследване на Евростат за 2022 г. показва, че различията продължават. В България 2,5% от хората между 25 и 64 години заявяват знания по три или повече чужди езика. Други 11,2% знаят два, а 34,5% посочват един. Най-голямата група, 51,8%, не знае нито един чужд език.
В същото изследване Люксембург отчита 54,1% хора с познания по поне три чужди езика. Словения достига 56,3%, а Нидерландия 40,2%. Средният дял за Европейския съюз е 12,3%, почти пет пъти по-висок от този в България.
Люксембург има особености, които обясняват голямото разпространение на многоезичието. В страната се говорят люксембургски, френски и немски, а образователната система включва обучение на различни езици още от ранна възраст. Значителна част от жителите са родени извън страната и ежедневно общуват в международна среда.
Разликите в езиковите умения имат значение и за трудовия пазар. Познаването на чужди езици разширява възможностите за работа в международни компании, туризма, търговията и технологичния сектор. Данните на Евростат сами по себе си не показват какви доходи получават хората според броя на езиците, които знаят, но очертават различията в езиковата подготовка на европейските общества.
Последното европейско изследване отчита и друга съществена разлика. В България поне един чужд език знаят 48,2% от хората в трудоспособна възраст, докато средното равнище за Европейския съюз достига 74,7%. В Словения, Швеция и Естония този дял надхвърля 95%.