Римляните измислили жилищните блокове, но превърнали живота на наемателите в истински кошмар

Високи наеми, тесни апартаменти, шумни съседи и страх, че сградата ще се срути върху главата ти. Така изглеждало всекидневието на хиляди жители на Древен Рим преди близо 2000 години. Оказва се, че римляните познавали почти всички неприятности на съвременния живот в жилищните блокове, включително собствениците, които прибирали наемите, но не бързали да ремонтират опасните сгради.

Един от най-любопитните разкази за този живот е запазен не в историческа хроника, а върху надгробна плоча. Бившият роб Анкарен Нот напуснал света на 43 години, но оставил след себе си надпис с необичайно чувство за хумор. В него покойникът се радва, че повече няма да гладува, краката няма да го болят и най-сетне няма да плаща наем. Вечното му жилище било безплатно.

Историята на Анкарен Нот е действително свидетелство за живота на обикновените римляни. Надписът е открит в обща гробница край Виа Латина, извън стените на древната столица, и е известен сред изследователите като своеобразно оплакване на наемателя.

Още тогава жилището било въпрос на пари и обществено положение. Богатите семейства обитавали самостоятелни къщи с вътрешни дворове, просторни помещения и прислуга. Огромна част от останалото население живеела под наем в многоетажни постройки, наричани инсули.

Те приличали на днешните жилищни блокове. На приземния етаж имало магазини, пекарни и работилници, а нагоре започвали жилищата. Най-желани били долните етажи, където достъпът бил по-лесен, помещенията по-удобни, а опасността при пожар по-малка. Колкото по-високо се изкачвал наемателят, толкова по-евтино ставало жилището му.

За бедните семейства често оставали последните етажи. Там няколко души делели една стая, до която се стигало по тесни стълби. Нямало асансьори, а водата трябвало да бъде носена от обществените чешми. Всекидневното изкачване с тежки съдове било част от цената на по-евтиния наем.

Римските жилищни сгради били толкова разпространени, че в един от запазените градски регистри от IV век са посочени над 44 000 инсули срещу по-малко от 2000 самостоятелни къщи. Историците продължават да обсъждат дали всички отчетени инсули представляват отделни многоетажни сгради, но данните показват колко силно било развито жилищното настаняване под наем.

Животът в подобна сграда носел и риск от внезапна смърт. Строителите невинаги спазвали необходимите изисквания, а някои собственици предпочитали да прикрият пукнатините, вместо да укрепят стените. Поетът Ювенал осмивал точно тази практика. Наемодателите успокоявали обитателите, докато постройките едва се крепели.

Огънят бил другият голям враг. Дървени конструкции, маслени лампи и огнища за приготвяне на храна превръщали тесните жилища в опасни места. При пожар хората от последните етажи разполагали с най-малък шанс да избягат.

След опустошителния пожар в Рим през 64 година император Нерон разпоредил промени в градското строителство. Улиците трябвало да станат по-широки, височината на сградите била ограничена, а при строителството на определени части от постройките се изисквали по-устойчиви на огън материали. Историкът Тацит описва и задължението сградите да имат собствени стени, вместо общи прегради със съседните постройки.

Битовите неприятности също били част от живота. В повечето жилища на горните етажи нямало течаща вода, а готвенето в малките помещения било неудобно и опасно. Затова римляните често купували готова храна от уличните търговци. Подобни заведения били разпространени в гъсто населените квартали.

Особено неприятен бил навикът на някои обитатели да изхвърлят отпадъци и съдържанието на нощните си гърнета през прозорците. Римското право предвиждало отговорност и обезщетения при нараняване на минувачи от изхвърлени предмети или течности. Човек трябвало да внимава не само за движението по улицата, но и за онова, което пада отгоре.

Не всички апартаменти били мизерни. Археологическите разкопки в древния пристанищен град Остия разкриват четири- и пететажни жилищни комплекси, изградени от тухли и римски бетон. Част от тях имали вътрешни дворове, просторни помещения и украса, предназначена за заможни наематели.

Следи от развитата римска градска архитектура има и край Бургас. В античната колония Деултум, до днешното село Дебелт, археолозите проучват жилищни структури, улици, водоснабдяване и обществени бани. През 2026 година екипите разкриха и подробности за огромен комплекс от терми с площ около 6800 квадратни метра, разположен върху два антични градски квартала.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Римски разкош край Бургас - Деултум разкри терми колкото два градски квартала

В същия археологически обект специалистите откриха и помещение от V век с големи керамични съдове за съхранение на храни. В един от тях е останало опожарено жито на около 1500 години. Находката е от период, когато част от старите обществени сгради вече били приспособявани за жилищни и стопански нужди.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Опожарено жито на 1500 години излезе от Деултум, археолозите разплитат загадката на унищожено жилище