Дара призна в „Гласът на България“: Хапех си езика през цялата Евровизия
Бангаранга торнадото Дара имала таен коз за железните си изпълнения по пътя към титлата на Евровизия. Това разкри самата тя пред участниците в отбора си в „Гласът на България“ тази събота вечер. На трика я научил преди много години Дони като неин ментор, а сега двамата го споделиха и с младите таланти и цяла България.
„При всеки екшън момент ще ви пресъхва устата. Знаете ли какво правите? Прехапвате езичето“, разбули щедро тайната гост-треньорът. „Това го правех през цялото време на Евровизия, преди да изляза на сцената. Бях със захапан език“, включи се и Дара и направи нагледна демонстрация. Другите две ценни напътствия към изпълнителите бяха да пият студена вода, ако нямат глас и да дадат образ на страха си, за да се справят с него.
Дони е един от четиримата гост-треньори, които се притекоха на помощ в подготовката на участниците за решаващата фаза на вокалните двубои. В нея треньорите изпращат в ринга двама по двама изпълнителите си. След дуетите обаче те трябва да изберат само един, който да остане в отбора им. В тежката задача Мария Илиева призова до нея да застане секссимволът Папи Ханс, Меди – гласището Софи Маринова, а Иван Лечев се обърна към другаря си от казармените години – Орлин Горанов.
Макар да се включиха сърцато в репетициите четиримата гост-треньори не направиха задачата на Дара, Меди, Мария Илиева и Мастъра по-лека. Със сълзи на разочарование „Гласът на България“ вече напуснаха някои от емблематичните участници. Други обаче плакаха от радост, след като бяха спасени с кражби и се присъединиха към нови отбори. Драматичните обрати и рокади обаче не са приключили, а в следващия епизод предстоят не само още вокални битки на ринга, но и звездния дует на треньорите Мария Илиева и Меди, които ще дадат личен пример на участниците.
ХАХАХАХА
За флегмите, е много ВАЖНА новина! Това, че едно лигаво, дебелогъзо уродче си било хапало езика!!
до 6
Много ви здраве,от дядо ви Петко Славейков
Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не — за ядове отровни.
Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?
Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива —
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?
Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!
Не си можал да въплътиш във теб
съзнаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп —
за груб брътвеж те само бил орисал!
Тъй слушам си, откак съм на света!
Си туй ругателство ужасно, модно,
си тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно.
Ох, аз ще взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;
ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.
Иван Вазов
Пловдив, 1883
*Не се диви на клоуна/-те, а запитай себе си защо обръщаш внимание на цирка (им), при все, че си потомък на славен народ.
Бездарието е трагикомедия, в която и епоха да се появи.