Кой стои зад бунта на младите в Германия? Протести в десетки градове, маскирани скочиха срещу полицията

Германия посрещна последния ден на октомври с масови младежки протести, засилено полицейско присъствие и сблъсъци в няколко от най-големите си градове.

Под лозунга „Gen Z regelt“, или „Поколението Z поема нещата в свои ръце“, хиляди млади хора излязоха по улиците на Берлин, Хамбург, Кьолн, Франкфурт, Мюнхен и още десетки градове. Те настояват за по-добро образование, достъпни жилища, по-ниски разходи за живот и повече средства за социалната система.

На места обаче мирните демонстрации преминаха в открита конфронтация с полицията.

В Кьолн органите на реда прекратиха планираното шествие заради маскирани участници и употреба на пиротехника. След намесата на полицията напрежението ескалира, а срещу част от протестиращите бяха насочени водни оръдия.

В Хамбург демонстранти замеряха полицаи с предмети и пиротехнически средства, издигнаха барикада и я подпалиха. Подобни инциденти имаше и във Франкфурт, където полицията прекрати шествието преди края на маршрута му.

Още преди началото на протестите в Германия се появиха сериозни опасения, че демонстрациите могат да повторят част от насилието, съпътстващо младежките бунтове във Франция.

По информация на германския вестник Bild търговци в Берлин и Хамбург предприеха извънредни мерки за защита на магазините си. Витрини на луксозни бутици и бижутерийни магазини бяха укрепени заради опасения от нападения и грабежи. Появиха се и информации за разпространявани в интернет списъци със скъпи стоки, набелязани за плячкосване.

Първоначалните очаквания бяха за над 160 хиляди участници в цялата страна. Реалната активност обаче се оказа значително по-ниска.

Според полицейските оценки във Франкфурт са се събрали около 8000 души, в Берлин приблизително 5000, а в Мюнхен около 4000. В Хановер участниците са достигнали 5800. Данните показват сериозна мобилизация, но не и мащабите, които организаторите предварително прогнозираха.

Важен въпрос е кой всъщност стои зад това движение.

Инициативата „Gen Z regelt“ се представя като надпартийно обединение на млади хора, недоволни от политиките на германското правителство.

Организаторите твърдят, че движението е възникнало спонтанно чрез социалните мрежи, основно TikTok, а впоследствие към него са се присъединили младежи от различни градове. Според информация на германски медии сред посочените лица, отговорни за интернет страницата на инициативата, е 18-годишният Акрам Село, ученик и уебдизайнер от Бавария.

Организационната структура обаче остава неясна. Германски журналисти установиха промени в данните за отговорните лица на сайта, включително посочване на адрес в Швейцария.

Националната конференция на ученическите представители в Германия се дистанцира от инициативата именно заради недостатъчната прозрачност около организаторите и обяви намерение за собствена демонстрация през ноември.

Особено показателен беше случаят в Берлин. След мирната демонстрация пред Бранденбургската врата, в която според полицията участваха около 5000 души, друга група се събра на площад „Розенталер“. Там се появиха маскирани участници от т.нар. черен блок, прозвучаха лозунги срещу полицията и бяха хвърлени пиратки срещу служители на реда. Организаторите на по-ранната демонстрация предварително се дистанцираха от тази акция и призоваха за ненасилие.

Въпросът за произхода на протестиращите също привлича внимание, но наличната информация не позволява да се очертае достоверен етнически профил на движението, пишат немските медии.

Няма публично представени представителни данни за националността, етническата принадлежност или миграционния произход на участниците.

Протестите са организирани около социални, икономически и политически искания, а не около принадлежност към конкретна етническа общност. 

Организаторите настояват повече публични средства да бъдат насочени към училищата, университетите, психичното здраве и достъпния живот. Те се противопоставят на съкращенията в социалната сфера и на милитаризацията. Германските власти от своя страна предупреждават, че легитимното право на протест не дава право на насилие, палежи и нападения срещу полицаи или търговски обекти.