Външният дълг на България нарасна с близо 14 млрд. евро за година

България дължи на чуждестранни кредитори близо 69 млрд. евро. Сумата е нараснала с почти 14 млрд. евро само за година, показват последните данни на Българската народна банка (БНБ) към края на август 2026 г.

Увеличението е с 25,3% спрямо същия период на миналата година. Така общите задължения към чужбина вече се равняват на повече от половината от стойността на всички стоки и услуги, които страната се очаква да произведе за една година.

Това обаче не означава, че държавата е изтеглила нови заеми за 14 млрд. евро. В общата сума влизат не само държавните задължения, но и тези на банките, фирмите и други участници в икономиката.

Най-голямата промяна е свързана с Българската народна банка. Нейните задължения към чужбина са се увеличили с 8,5 млрд. евро и вече достигат 10,45 млрд. евро. Причината е основно въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г. и финансовите разчети между централните банки в еврозоната, свързани с разпределението на евробанкнотите.

Самата държава дължи на чуждестранни кредитори 19,3 млрд. евро, или с 1,6 млрд. евро повече спрямо август миналата година. Въпреки увеличението държавните задължения вече заемат по-малък дял от общия външен дълг на страната.

Повече средства са заели и търговските банки. Техните задължения към чужбина надхвърлят 10 млрд. евро, което е увеличение с 2,4 млрд. евро за година.

При фирмите и домакинствата ръстът е значително по-малък. Те дължат общо 14,9 млрд. евро на чуждестранни кредитори, или с около 609 млн. евро повече спрямо миналата година.

Отделно български компании имат задължения за 14,2 млрд. евро по заеми между свързани фирми у нас и в чужбина.

Данните показват още, че рязко са се увеличили задълженията, които трябва да бъдат погасени в по-кратък срок. Те достигат 17,8 млрд. евро, което е почти двойно повече в сравнение с предходната година.

Останалите 51 млрд. евро са дългосрочни задължения, договорени първоначално за период над една година.

Въпреки внушителните суми увеличението на външния дълг не бива да се приема като пряк показател за финансовото състояние на държавния бюджет. Значителна част от отчетения ръст е свързана с банковата система и преминаването към еврото, а не с нови държавни заеми.