Полярният вихър може да се разцепи още през ноември! Задава ли се ледена зима в България?

Полярният вихър може да се раздели на две части още в началото на ноември, което би създало условия за сериозни студени нахлувания през следващите седмици. Европейският център за средносрочни прогнози ECMWF разглежда подобен сценарий, който привлича вниманието на метеоролозите заради потенциалното му влияние върху зимата на 2026-2027 година, съобщава Meteo Balkans.

При реализиране на прогнозата атмосферната циркулация в Северното полукълбо би претърпяла съществени изменения. Това би увеличило предпоставките за пренос на арктически въздух към по-южните географски ширини, включително части от Европа.

Полярният вихър представлява огромна система от въздушни течения около Арктика, която се засилва през студените месеци. Когато структурата му е стабилна, силните западни ветрове във високите атмосферни слоеве поддържат характерната циркулация около полюса.

Ситуацията се променя при внезапно стратосферно затопляне. Тогава температурите високо над Арктика се повишават рязко, а въздушните течения отслабват или променят посоката си. В определени случаи вихърът се измества, деформира или се разделя на две самостоятелни структури.

Зимата готви неприятна изненада за Европа: Снегът ще е по-рядък, температурите - по-високи

Според анализа на Meteo Balkans евентуално сериозно нарушение на полярния вихър през първите дни на ноември би се отразило върху атмосферните процеси през втората половина на месеца и през декември.

Въздействието не настъпва непременно веднага. При определени условия промените във високите атмосферни слоеве достигат по-ниските нива след няколко седмици. В други случаи ефектът върху времето край земната повърхност остава ограничен.

Метеоролозите обръщат внимание, че разглежданият сценарий трябва да бъде проследен чрез последователни актуализации на прогностичните модели. Една отделна симулация не е достатъчна за категорични заключения относно развитието на зимния сезон.

Допълнителен фактор е климатичното явление Ел Ниньо, което влияе върху температурите и атмосферната циркулация в световен мащаб. Неговото развитие през предстоящия зимен сезон привлича вниманието на специалистите, тъй като дори силен Ел Ниньо не изключва мощни студени нахлувания и зимни бури.

Значение имат също Северноатлантическата и Арктическата осцилация, температурните изменения в Тихия и Атлантическия океан и състоянието на въздушните течения в стратосферата.

Идва по-топла, но мокра зима в Европа: Ел Ниньо носи повече валежи и внезапни студове

За България най-важният въпрос е дали евентуалното отслабване на полярния вихър ще насочи студен въздух към Балканския полуостров. Подобно развитие зависи от разположението на областите с високо и ниско атмосферно налягане над Европа.

Ако над Северния Атлантик или Скандинавия се установят блокиращи антициклони, те биха могли да пренасочат студени въздушни маси към Централна и Югоизточна Европа. Това би създало предпоставки за осезаемо застудяване и зимни валежи.

Възможен е и друг сценарий, при който арктическият студ остава съсредоточен над Северна Америка или Азия, без да достигне Балканите в значителни количества.

Особено значение за времето в България ще имат средиземноморските циклони. Тяхното движение и взаимодействието им със студените въздушни маси ще определят дали страната ще бъде засегната от снеговалежи, дъждове, силни ветрове или краткотрайни понижения на температурите.

От Meteo Balkans подчертават, че евентуалното разцепване на полярния вихър не означава автоматично сурова зима за България. За подобна оценка е необходимо да се установи дали прогнозираното стратосферно затопляне действително ще настъпи и как ще повлияе на атмосферната циркулация.

Следващите седмици ще покажат дали сигналите на европейския модел ще се запазят. Ако прогнозите продължат да очертават сериозно отслабване на вихъра, специалистите ще проследят по-внимателно предпоставките за студени нахлувания през ноември и декември.

На този етап няма категорична прогноза за продължителни студове или обилни снеговалежи в България през зимата на 2026-2027 година. Решаващо ще бъде развитието на атмосферните процеси над Арктика и Европа през предстоящия месец.