Между автентичността и прекалено личното – къде е границата в ежедневното съдържание в социалните мрежи

Понякога такива реакции провокират постовете на създатели на съдържание, които показват подредения си дом и привидно идеалното си ежедневие. Когато обаче инфлуенсърът разкаже, че е разочарован, тревожен или просто уморен, реакцията често е обратната: „Благодаря, че си истински.“

След подобна реакция понякога идва ново очакване – да сподели още, да се покаже отново в не толкова перфектна светлина.

В социалните мрежи автентичността лесно се превръща в изпит. Ако показваш само хубавото, изглеждаш твърде подреден. Ако споделяш трудното, хората искат да знаят какво се случва след това. Ако замълчиш, някой ще попита дали всичко е наред. Така личното постепенно може да започне да изглежда като цена, която създателят на съдържание плаща, за да бъде възприеман като истински.

Едно видео без грим, стори от колата или признание, че нещата не вървят по план, може да е напълно искрено. Но дори най-спонтанното съдържание е избор: какво да остане в кадър, кое да бъде премълчано и кога една лична история да стане публична. Автентичността не означава пълен достъп до нечий живот.

Тази разлика има значение особено за младата аудитория. Национално представително проучване на BluePoint, проведено по поръчка на А1 сред 600 млади хора между 14 и 20 години, които следват инфлуенсъри, показва, че 82% прекарват в социалните мрежи поне по три часа дневно. TikTok се използва всеки ден от 78,3% от анкетираните, а Instagram – от 75,7%.

Когато един човек присъства толкова често във фийда, малките подробности започват да се натрупват. Какво слуша в колата. Какво поръчва за закуска. За какво се притеснява. Какво го кара да се смее. Според проучването 62,7% от младите смятат, че знаят какви хора всъщност са любимите им инфлуенсъри, а 53,5% казват, че се чувстват емоционално привързани към тях.

Това психолозите наричат парасоциална близост – усещане за познатост с популярна личност. Следиш някого достатъчно дълго, за да разпознаваш гласа, реакциите и малките му навици. Но това, че си запомнил много за него, не означава, че го познаваш лично, нито че той е длъжен да разкрива целия си живот.

Именно това усещане за близост между създателите на съдържание и аудиторията им разглежда новата кампания на „Училище за отговорни инфлуенсъри“ чрез социалния експеримент The Friend Test. Кампанията е с послание „Инфлуенсър по професия, приятел по default.“ В две видеа Емил Конрад и Джули Марули – приятели и извън социалните мрежи – се изправят срещу последователите един на друг в тест кой ги познава по-добре.

Въпросите са за дребни ежедневни детайли, споделяни във видеа, сторита и публикации. Оказва се, че последователите дават точни отговори почти наравно с приятелите им – не защото са част от живота на Джули или Емо, а защото редовното съдържание оставя следи в паметта.

Тестът напомня, че познаването на подробности не означава право на достъп до целия личен живот на създателя. Зрителят не се нуждае от постоянни лични признания, за да усети, че той говори честно. А създателят не е длъжен да превръща всяка трудност в съдържание, за да докаже, че не играе роля. Понякога обаче платформите награждават точно обратното. Личната история носи коментари. Трудният момент провокира емпатия. Разказът за тревожност, раздяла или провал може да се превърне в най-гледаното видео в профила. Това не прави споделянето неискрено. Но поставя неудобен въпрос: къде свършва честният разказ и къде започва очакването уязвимостта да се превърне в постоянен формат?

За създателите на съдържание отговорът не е да спрат да споделят или да говорят за трудните неща. Отговорността е да не внушават, че близостта е взаимна само защото съдържанието е лично. Да не приемат прекомерното споделяне като условие за доверие. И да помнят, че всяка история, разказана пред камера, може да остане много по-дълго в нечия памет от „вайръл“ момента на самото видео във фийда.

От аудиторията също идват високи очаквания. За 94,3% от младите естествеността, искреността и автентичността са важни, когато решават дали да се доверят на инфлуенсър. Това е висока летва, но не се покрива с кадър „без филтър“ или с емоционален монолог. Покрива се с последователност: с ясната разлика между споделено и премълчано, между мнение и експертен съвет, между личен момент и съдържание, направено да предизвика реакция.

85,9% от младите смятат, че инфлуенсърите носят пълна или частична отговорност за съдържанието си. Тази отговорност се проявява не само в решението какво да разкажеш, но и в избора какво да оставиш извън кадър.

Експериментът продължава и с The Friend Test Challenge – специален Add Yours стикер в Instagram профила на А1. Чрез него създателите на съдържание могат да зададат въпроси за себе си и да проверят какво са запомнили последователите им. Идеята не е да се измерва истинската близост, а да се покаже колко от малките детайли, споделяни всеки ден, остават в паметта на аудиторията.

Създателят на съдържание продължава деня си и след сторито. И може би точно това е по-честният начин да говорим за автентичност: не като непрекъснат достъп до нечий живот, а като разбиране, че извън екрана остават неща, които не са съдържание.

„Училище за отговорни инфлуенсъри“ – oбразователната, платформа създадена от А1 в партньорство с Центъра за безопасен интернет, Българската асоциация на създателите на съдържание (БАСС) и Нов български университет (НБУ) разглежда именно тази отговорност на създателите на съдържание – какво означава да бъдеш разпознаваем, без да превръщаш всичко лично в публично. В шестте модула участниците получават знания и практически насоки по теми като влиянието на медиите върху младите, онлайн безопасността, дигиталното благополучие, кибертормоза, влиянието на дигиталния маркетинг върху подрастващите и отговорното поведение онлайн.

След успешно преминаване на модулите и тестовете на safefluencers.bg, участниците получават диплома за „отговорен инфлуенсър“.