Израел гласува за бъдещето на Нетаняху: Бивш военен командир изправи премиера пред решаващ изборен сблъсък
Израел гласува днес на парламентарни избори, които могат да променят политическото управление на страната след години на война, вътрешни конфликти и остри обществени разделения. В центъра на надпреварата е премиерът Бенямин Нетаняху, който се бори да запази властта си срещу опозиционни формации, настояващи за ново политическо начало, предава nova.bg.
Това са първите избори за 120-местния Кнесет след нападението на „Хамас“ на 7 октомври 2023 г., при което бяха убити около 1200 души. Последвалите военни операции в Ивицата Газа и разширяването на конфликтите в Близкия изток превърнаха сигурността в основна тема на предизборната кампания.
Основният политически сблъсък е между консервативната партия „Ликуд“ на Нетаняху и центристката формация „Яшар“, оглавявана от бившия началник на Генералния щаб Гади Айзенкот. Според социологическите проучвания, публикувани преди вота, двете формации са в оспорвана надпревара, като „Яшар“ има възможност да получи най-много депутатски места. Това обаче не означава автоматично, че ще успее да състави правителство.
Израелската избирателна система е пропорционална, а за парламентарно мнозинство са необходими най-малко 61 депутати. Затова решаващо значение ще има не само представянето на големите партии, но и резултатите на техните потенциални коалиционни партньори.
Нетаняху разчита на „Ликуд“, крайнодесни политически формации и ултраортодоксални партии. Сред неговите съюзници са политическите сили на Итамар Бен-Гвир и Бецалел Смотрич, както и религиозните партии ШАС и „Обединен юдаизъм на Тората“.
От другата страна политическото пространство е по-раздробено. Освен партията на Айзенкот, срещу управлението застават формации, свързани с бившия премиер Нафтали Бенет, Яир Лапид, Авигдор Либерман и Яир Голан. Различията между тях могат да затруднят създаването на общо управляващо мнозинство дори при силен изборен резултат.
Един от най-острите въпроси в кампанията е политическата отговорност за пропуските в сигурността преди нападението от 7 октомври 2023 г. Опозиционните лидери критикуват правителството за неспособността да предотврати атаката, докато Нетаняху поставя акцент върху военните действия срещу „Хамас“ и защитата на Израел от регионалните заплахи.
Сериозно обществено напрежение предизвиква и въпросът за военната служба на ултраортодоксалните евреи. Исканията за премахване на изключенията от задължителната военна служба противопоставят светски и религиозни общности и оказват влияние върху отношенията между партиите.
Политиката спрямо Газа, бъдещето на Западния бряг, отношенията с Иран и сътрудничеството със Съединените щати също са сред темите, по които кандидатите представят различни позиции.
Над 7,3 милиона израелски граждани имат право на глас. Изборният ден започна в 7 часа местно време, а секциите трябва да затворят в 22 часа. Тогава се очакват и първите екзитполове на израелските телевизии.
Дори първите резултати да очертаят ясно разпределение на местата в Кнесета, формирането на нов кабинет може да отнеме седмици. След изборите президентът Ицхак Херцог ще проведе консултации с парламентарните формации и ще възложи съставянето на правителство на политик, който има възможност да получи необходимата подкрепа.
За Нетаняху залогът е продължаването на най-дългото премиерско управление в историята на Израел. За неговите опоненти изборите са възможност да поискат промяна след военните конфликти и политическите сътресения от последните години.
Изходът от вота ще има значение далеч извън границите на страната. Решенията на следващото израелско правителство ще бъдат важни за бъдещето на Газа, регионалната сигурност и отношенията с международните партньори. Засега обаче най-важният въпрос остава открит: ще успее ли някой от двата политически лагера да събере необходимите 61 депутатски гласа за управление?
Интересното е че Тръмп е казал, че само с Нетаняху начело могат да довършат операцията в Иран.
Ми е би ако Тръмп и Нетаняху бъдат отстранени ще има временен мир
Защо България да не плаща за 120-местно Народно събрание?