Още 90 дни военно положение в Украйна! Зеленски удължи и мобилизацията
Украйна остава под военно положение и обща мобилизация поне до 29 януари 2027 година. Президентът Володимир Зеленски подписа законите за удължаване на двата режима с още 90 дни, след като те бяха одобрени и от Върховната рада.
Новият срок за военното положение започва на 31 октомври 2026 година, когато изтича досегашното действие на извънредните мерки. Решението е поредното продължаване на специалния правен режим, въведен след началото на пълномащабната руска инвазия на 24 февруари 2022 година, съобщава bTV.
Украинска звезда от Ергенът нарече Зеленски загубеняк
Украинският парламент е подкрепил двата законопроекта на 26 октомври. За продължаването на военното положение са гласували 293 депутати от Върховната рада, а за удължаването на общата мобилизация – 281.
Двата режима имат различно предназначение. Военното положение позволява на държавните институции да прилагат специални мерки за сигурност и отбрана, включително ограничения, предвидени в украинското законодателство.
Общата мобилизация осигурява правната основа за попълването на въоръжените сили на Украйна с личен състав съобразно действащите правила. Удължаването ѝ обаче не означава автоматично въвеждане на нови категории подлежащи на мобилизация граждани.
Решението идва на фона на продължаващите бойни действия и необходимостта украинската армия да поддържа отбранителните си способности. Властите в Киев периодично подновяват двата режима, като всяко удължаване преминава през парламентарно одобрение.
Зеленски бие тревога: Путин готви скрита мобилизация на стотици хиляди за натиск над Европа
Темата за мобилизацията продължава да поражда обществено напрежение в Украйна. Споровете са свързани както с начина на призоваване, така и с прилагането на законовите процедури и възможностите за освобождаване или отлагане на военната служба.
След последното решение военното положение и общата мобилизация ще действат до 29 януари 2027 година, освен ако междувременно не настъпят законови промени. Евентуално следващо удължаване също ще изисква съответната процедура.
„Комунизмът защитаваше правата на обикновения трудещ се, а БКП беше партията на работническата класа!“
Ако до 1952 г. режимът смаза елита, интелигенцията и селячеството, то през деветата година – 1953 г. – рухна и последният, най-свят пропаганден мит. Това е годината, в която „работническата държава“ отвори огън по собствените си работници, за да запази властта си.
Ето как изглеждаше 1953 г. – годината на масовата психоза и първия работнически бунт:
1. Смъртта на идола и задължителната скръб (март 1953 г.)
На 5 март 1953 г. умира съветският диктатор Йосиф Сталин. В България е обявена истерична, задължителна всенародна скръб, която показва до какво духовно робство е докаран народът. Сирените вият, фабриките спират, а хората са заставяни да плачат по площадите. Държавна сигурност арестува и праща в лагери десетки българи само защото са се усмихнали на улицата, не са свалили шапка или са разказали виц в деня на траура. Страхът е толкова голям, че дори мълчанието се е смятало за престъпление.
2. Пловдивската стачка: Най-строго пазената тайна на соца (май 1953 г.)
Месец преди прочутото въстание в Източна Германия, българските работници първи се вдигат на бунт срещу комунизма в Източния блок! На 3 и 4 май 1953 г. хиляди тютюноработници в Пловдив излизат на масова стачка. Причината? Непосилни норми на труд, орязани заплати и мизерни условия, наложени от същата тази власт, която се кълне, че ги защитава. Работниците изгонват партийните секретари и барикадират складовете.
3. Куршуми за „хегемона“
Как отговаря „народната власт“ на гладните си работници? С куршуми. В Пловдив са изпратени въоръжена милиция, вътрешни войски и специални партийни отряди. По заповед на местния партиен велможа Иван Прумов, милицията открива стрелба на месо срещу невъоръжените стачници (сред които и много жени). Има убити, ранени и стотици арестувани, които впоследствие са съдени, изселвани и пращани в лагери. БКП доказа, че не е партия НА работниците, а диктатура НАД работниците.
4. Временното затваряне на „Белене“ (септември 1953 г.)
Останал без своя покровител Сталин, режимът на Вълко Червенков изпада в паника. По директива на новите господари в Москва, които се страхуват от масови бунтове, София е принудена леко да разхлаби примката. През септември 1953 г. концлагерът „Белене“ е временно затворен (за да бъде отворен отново след 3 години), а част от политическите затворници са освободени. Това не е акт на милост, а животински страх от собствения им народ и сляпо изпълнение на съветските заповеди.
През 1953 г. стана кристално ясно: комунизмът пазеше властта си единствено чрез оръжието, насочено дори срещу тези, в чието име уж управляваше!
**
Забележка: Поради пълното информационно затъмнение и цензура от страна на ДС, автентични кадри от стачката през 1953 г. липсват. Снимката към поста е илюстративна и показва работнически протест отпреди 1945 г.