Вучич по стъпките на Путин: Сърбия избира между стария лидер и студентската опозиция

Сърбия се изправя пред едни от най-оспорваните парламентарни избори през последното десетилетие. В неделя, 25 октомври, избирателите ще решат дали управляващата Сръбска прогресивна партия ще запази властта, или новото политическо движение, родено от студентските протести, ще сложи край на дългогодишното управление на Александър Вучич.

56-годишният политик вече подаде оставка като президент, осем месеца преди края на втория си мандат, с намерението да се завърне начело на правителството. Ходът напомня политическата рокада, с която Владимир Путин запази влиянието си в Русия, отбелязва Bloomberg.

Разликата е, че този път победата на Вучич далеч не изглежда сигурна. Според изданието дори руският президент е изразил съмнения относно успеха на плана. В едночасов телефонен разговор преди оставката Путин попитал Вучич дали е уверен в изборния резултат и доколко може да разчита на съюзниците си.

„Той ме изуми с рационалния си подход и въпросите за възможните трудности. Казах му, че се надявам всичко да бъде наред“, разказва Вучич пред Bloomberg.

От студентските протести до битката за властта

Основният съперник на управляващите е т.нар. Студентска листа, създадена след продължителните антиправителствени протести. Те започнаха след трагедията на железопътната гара в Нови Сад през 2024 г., когато при срутване на бетонен навес загинаха 16 души. Инцидентът предизвика масово обществено недоволство и обвинения в корупция и некомпетентност на държавните институции. Студентите оглавиха протестите, които постепенно прераснаха в политическо движение. В четвъртък вечер стотици хиляди демонстранти изпълниха улиците на Белград в един от най-големите протести в историята на страната. За разлика от традиционните партии, Студентската листа няма ясно изразен лидер. Сред кандидатите ѝ са университетски преподаватели, предприемачи, общественици и бившият гуверньор на сръбската централна банка Деян Шошкич.

В политическата надпревара се включва и бившата баскетболна звезда Деян Бодирога, който обвинява управляващите, че корупцията и злоупотребите са превзели държавата. „Или Сърбия, или мафията“ е основният лозунг на движението, което обещава съдебна реформа, борба с корупцията, свободни медии и по-прозрачно управление.

Вучич залага на икономиката и стабилността

Управляващите отхвърлят обвиненията и представят опозицията като заплаха за стабилността на страната. Вучич изтъква икономическите резултати от управлението си – по-високи заплати и пенсии, ниска безработица, нови пътища, училища и болници.

„Наричат ме зъл. Защо? Защото заплатите ви са три пъти по-високи отпреди?“, попита той на предизборен митинг. Президентът предупреди, че гласуването за Студентската листа би означавало „унищожаване на Сърбия“. Въпреки острото противопоставяне двете основни политически сили не демонстрират съществени различия по някои ключови външнополитически въпроси. Студентското движение засега избягва категорични позиции за санкциите срещу Русия, признаването на Косово и бъдещото членство в Европейския съюз.

Самият Вучич продължава да балансира между Брюксел, Москва, Пекин и Вашингтон, като поддържа отношения с всички основни международни партньори.

Москва предпочита Вучич, опозицията се съмнява в честността на вота

Руският президент Владимир Путин вече публично изрази надежда Вучич да спечели изборите, определяйки политиката му като внимателна и насочена към сътрудничество с Русия. В същото време опозицията предупреждава за възможни изборни нарушения, включително натиск върху избиратели и купуване на гласове. Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа изпраща наблюдатели, а представители на Студентската листа ще следят гласуването в избирателните секции.

Социологическите проучвания дават противоречиви резултати, което прави изхода от вота трудно предвидим. След повече от десетилетие политическо надмощие Вучич е изправен пред най-сериозното изпитание за властта си. Залогът не е само кой ще оглави следващото правителство, а дали Сърбия ще продължи по досегашния политически път, или протестното движение ще успее да промени управлението на страната.