Война във Франция? Путин я бил запалил, за да накаже Макрон

Това, което се случва във Франция, е война. Отделни квартали на Париж все едно са преживели военен сблъсък. Така франкофонът Тони Николов описа в ефира на бТВ палежите и плячкосването на магазини в сърцето на Париж, а колежката му Ивет Добромирова, която бе съветник на президента Росен Плевнелиев коментира, че протестът бил в ДНК-то на французите още преди френската революция. 

„Те протестират за всичко. Всичко започва изведнъж. Никой не знае кога, какво кипи и каква е причината. Най-често зад демонстрациите стоят социални искания. Хората не протестират, за да свалят правителства, президент и това е разликата през последните години, когато започнаха да се прокрадват политическите искания. Тя е внедрена по същия начин, по който и погроманджиите сред демонстрантите“, добави пиар експертът, която бе и говорител на служебния премиер Марин Райков. 

Тя се похвали, че през последните седем години живеела по шест месеца във Франция, а през останалото време-в България. 

„Еманюел Макрон още в началото на своето президентство бе иницииран от хибридната война, която води Путин доста успешно в цяла Европа, без да изстреля и един изстрел, като един от силните европейски лидери, които могат да противостоят на неговата политика“, заяви тя, но малко по-късно призна, че френският президент е най-мразеният политик в родината си заради пенсионна реформа. Бившата съветничка на Плевнелиев обясни, че по-висока възраст за пенсиониране и с другите непопулярни мерки, с които се опитвал да намали дефицита в хазната, са причина за гнева на хората, но пак за всичко е виновен Путин, който губел войната в Украйна и се опитвал да я пренесе в Париж. 

Кореспондентът на бТВ Дейвид Караиванов пък разказа как маскирани нападатели разбили витрините на пекарна в Париж, разграбили оборудването и принудили служителките да избягат през задния вход. Това се случило по време на размириците във френската столица. Потърпевшият собственик Грегори Дефур уточнява, че нападението станало в събота, когато група хора нахлула в семейния му обект. Докато извършителите опитвали част от предлаганите продукти и отнасяли вещи, работещите вътре жени успели да напуснат сградата. Пекарната ще остане затворена поне месец, а само възстановяването на витрината според предварителната оценка на собственика може да струва между 80 000 и 100 000 евро.

Дефур предстои да изготви подробен опис на откраднатото имущество и да установи пълния размер на пораженията съвместно със застрахователите си. Щетите надхвърлят счупените стъкла, защото принудителното затваряне ще прекъсне дейността на обекта и ще засегне работещите в него. Репортажът на бТВ показва улици със следи от палежи, изпочупени магазини и останки от изгорели велосипеди, тротинетки и автомобили. Караиванов описва необичайната тишина след сблъсъците, нарушавана от хрущенето на разпилени стъкла по тротоарите.

Случаят е част от поредица нападения срещу търговски обекти във Франция, където социалното недоволство през почивните дни прерасна на места в насилие и грабежи. Според Financial Times сред засегнатите са магазини на световноизвестни модни марки, както и обекти за техника, козметика и други потребителски стоки. Френското правителство обеща подкрепа за пострадалите предприятия, докато продължава оценяването на материалните загуби. За ограничаване на нови нападения полицията въведе частичен вечерен час в определени райони на Париж, без забраната да обхваща всички жители на столицата.

Франция след нощта на хаоса: 1800 арестувани, над 500 ранени и кметство в пламъци! Щетите са огромни

По информация на френското Министерство на вътрешните работи задържаните са приблизително 2500 души. Според представените от ведомството данни сред тях преобладават мъже на възраст между 18 и 30 години, като властите посочват участието на различни радикални групи. Президентът Еманюел Макрон и вътрешният министър Лоран Нунес обвиниха крайнолеви среди в подстрекаване към насилие, докато опозиционни партии отправиха критики към действията на службите за сигурност. 

Франция след погромите: Льокорню свиква кризисна среща, Макрон готви нови мерки

Последиците от размириците поставиха търговските организации пред необходимостта да оценят както преките разрушения, така и загубите от временно прекратената работа. Associated Press съобщи за приблизително 3000 засегнати предприятия във Франция, а правителството подкрепи прилагането на ограничени по територия вечерни забрани. В Париж мерките засягат райони като площад „Република“ и търговската зона „Ле Ал“, където властите се опитват да предотвратят нови сблъсъци. Междувременно собствениците на нападнатите магазини продължават да документират липсващите стоки, разрушените съоръжения и разходите за възстановяване на дейността.

Размириците във Франция разкриват задълбочаващи се социални и финансови противоречия, които могат да предизвикат нови политически сътресения в Европа. Това пък коментираха журналистът и международен анализатор Явор Сидеров, политологът Милен Желев и коментаторът Владислав Апостолов в предаването „Здравей, България“ по NOVA. Тримата представиха различни оценки за причините за насилието, възможните последици за френското управление и отражението върху Европейския съюз.

Според Явор Сидеров в основата на френската криза стоят сериозните затруднения на държавата да финансира социалните си ангажименти. Той посочи, че публичният дълг достига 115% от брутния вътрешен продукт, а бюджетният дефицит е 5,1%. Анализаторът предупреди, че финансовите проблеми могат да придобият европейски измерения, тъй като правителствата трябва едновременно да ограничават разходите и да отговарят на обществените искания за повече социална подкрепа. По негово мнение дори евентуална смяна на властта във Франция няма да премахне необходимостта от трудни бюджетни решения.

Милен Желев изрази опасения, че протестната вълна може да се разширява през следващите години. Политологът отбеляза, че палежите и уличните сблъсъци не са непознати за Франция, но сегашната им интензивност поражда допълнително напрежение. Според него крайнодесните политически сили могат да се опитат да превърнат миграционната политика в основна тема на предстоящата президентска кампания. Желев предупреди също, че прекомерно силовите мерки срещу демонстрантите могат да задълбочат недоволството.

Владислав Апостолов обърна внимание на участието на радикализирани младежи и представители на различни обществени групи в насилствените прояви, като подчерта, че мотивите им не са еднакви. Той защити необходимостта от последователно прилагане на закона срещу палежите, грабежите и нападенията, съчетано с провеждане на реформи. Сидеров допълни, че политическата нестабилност и разединението в ЕС съответстват на интересите на руския президент Владимир Путин. Запитан за евентуална външна намеса, анализаторът уточни, че няма основание за категоричен извод без специализирана проверка.