Защо хлябът стана толкова скъп? Цената му скочи с близо 90%, а житото - с около 20%

Защо хлябът поскъпва толкова чувствително, след като основната суровина за производството му не следва същия ценови скок? Този въпрос става все по-актуален за българските домакинства, които вече плащат средно около 1,50 евро за насъщния срещу приблизително 0,80 евро през 2020 г. Разликата означава увеличение от 87,5% за шест години. В същото време част от основните разходи в хлебопроизводството са нараснали значително по-слабо, показва анализ на вестник „Телеграф“, изготвен въз основа на статистически и пазарни данни.

Според представените изчисления средното възнаграждение в хлебопроизводството се е повишило от 734 евро през 2020 г. до 920 евро през 2026 г., или с малко над 25%. При пшеницата разликата също е осезаемо по-малка от тази при готовия хляб. Ако преди шест години тон зърно е струвал около 166 евро, сега посочените пазарни стойности са между 180 и 200 евро. Така ръстът при суровината е приблизително между 8% и 20%, според конкретната цена, която се използва за сравнение.

Данните за горивата също поставят въпроси. В анализа се посочва, че дизелът се продава за около 1,75 евро за литър при приблизително 1,79 евро през юли 2020 г. При автомобилния газ разликата според същата справка е още по-голяма в полза на настоящия период. Това означава, че транспортните разходи не могат автоматично да бъдат посочени като единственото обяснение за поскъпването. Важно е обаче да се отчетат и други фактори - електроенергията, газът за промишлени нужди, опаковките, поддръжката, наемите и търговските надценки.

За по-задълбочена проверка на цените настояват и представители на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Земеделци посочват, че на места пшеница се продава за под 150 евро на тон - нива, близки до тези отпреди близо две десетилетия. Според тях институциите трябва да установят на кой етап между полето, мелницата, хлебозавода и магазина се натрупва най-голямото оскъпяване. Ниската изкупна цена на зърното обаче не означава, че готовият хляб може да се продава на същите цени, както в миналото, тъй като производствените условия и останалите разходи са се променили.

В сектора от години се обсъжда и условна формула, според която цената на хляба следва да е два пъти по-висока от тази на брашното и четири пъти по-висока от стойността на вложената пшеница. Прилагането на подобно опростено съотношение към днешните цени би дало значително по-ниска стойност от тази на щанда. Формулата обаче не е официален метод за определяне на продажните цени и не включва всички производствени и търговски разходи. Затова тя може да служи като повод за анализ, но не и като самостоятелно доказателство за необоснована надценка.

Любопитна е и промяната в потреблението. Данните на Националния статистически институт сочат, че средно на домакинство покупките на бял хляб са намалели от приблизително 102 килограма преди пет години до 58,1 килограма през 2025 г. При хляба „Добруджа“ количеството е спаднало от около 32 на 23,2 килограма, а при брашното - от 23,6 на 18,2 килограма. Намаляването на потреблението показва, че българските семейства променят хранителните си навици, но не спира покачването на цената на един от най-традиционните продукти на трапезата.

Според представени от КНСБ ценови сравнения хлябът в България не е непременно най-евтиният дори спрямо някои държави с по-високи доходи. В цитираната справка за определени наблюдавани продукти са посочени около 0,99 евро в Хърватия, 1,26 евро в Румъния и 2,35 евро в Испания срещу 1,50 евро у нас. Подобни сравнения трябва да се разглеждат внимателно, защото цената зависи от теглото, вида, качеството и конкретния търговски обект. Независимо от тези различия остава важният въпрос за прозрачността на ценообразуването - каква част от крайната цена получава земеделецът и как се разпределя останалата сума по веригата до потребителя.