Андрей Гюров пред препълнената зала в Бургас: Президентът трябва да е коректив на властта, а не нейно ехо
Препълнената зала „Европа“ на хотел „България“ в Бургас посрещна тази вечер кандидата за президент Андрей Гюров за двучасова среща, в която той представи визията си за президентската институция, отправи остра критика към управлението на страната и отговори на въпросите на гражданите. Интересът към събитието надхвърли капацитета на залата, а сред дошлите имаше лекари, юристи, представители на бизнеса, общественици, пенсионери и млади професионалисти. В разговорите намериха място теми от международната сигурност и икономиката до здравеопазването, образованието и бъдещето на българските семейства. Срещата беше част от предизборната обиколка на Гюров, който участва в президентския вот на 25 октомври заедно с кандидата за вицепрезидент Георги Кандев.
Вечерта започна с представяне на част от членовете на инициативния комитет от Бургаска област, застанали зад кандидатурата на двамата, сред които областният управител на област Бургас по време на служебното правителство на Андрей Гюров - Добромир Гюлев, заместникът му Димитър Вълчев, министърът на здравеопазването от същия кабинет доц. д-р Михаил Околийски, бившият здравен министър проф. Христо Хинков, проф. Татяна Коцева и д-р Васил Костадинов, Василена Киара Димитрова, която е сред активните представители на младите лекари, стотици симпатизанти от региона. Всеки от тях обясни личните си мотиви да подкрепи кандидатпрезидентската двойка. Последвалият разговор с гражданите не остана ограничен до предварително подготвени политически послания, а премина през конкретни проблеми, лични истории и критични въпроси.
Андрей Гюров започна обръщението си към препълнената зала с цитат на Христо Фотев: „Не е измислица морето и щастието съществува“, за да насочи разговора към качеството на живот и отговорността на държавата. Определи Бургас като модерен, подреден и отворен град, чието пристанище, стопанство и туристически потенциал имат значение за цялата страна. Именно понятието за отвореност го отведе към една от централните теми на вечерта - опасността България да изпадне в международна изолация.
„Ние заслужаваме управници, които имат ясна, категорична позиция, които работят много добре координирано с нашите съюзници, получават информацията и предприемат действия за защита на хората и на страната. И за да не съм голословен, само да кажа какво се случи по времето на служебното правителство. Ние встъпихме в длъжност на 19 февруари, по-малко от 10 дни по-късно избухна войната в Иран. И тогава, знаете, полетяха ракети, балистични ракети към Европа, към Кипър, към Турция“, заяви Гюров.
Той разказа за предприетите от служебния кабинет действия при кризата в Близкия изток и за разговорите с партньорите от Гърция, довели по думите му до осигуряването на противовъздушна защита с батарея „Пейтриът“ и два изтребителя F-16. Противопостави този подход на реакциите на настоящото управление при съобщенията за инциденти и военна ескалация в Черноморския регион. Гюров настоя, че гражданите трябва да получават своевременна информация за заплахите, а институциите да действат превантивно. Според него липсата на категорична позиция по въпросите на сигурността не предпазва страната от рискове.
„Нашата държава мълчи. 40 години след Чернобил ние вече всички трябва да сме научили урока. Трябва да знаем, че сега не е времето за колебливост, не е време да говорим за 50 на 50, да чакаме сигурни доказателства, да каним руския посланик на чай в Министерски съвет, вместо да бъде поканен от външния министър и да му бъде връчена протестна нота“, каза кандидатът за президент.
Гюров защити необходимостта България да работи координирано с европейските си партньори и НАТО. Той оспори тезата, според която Европа носи отговорност за ескалацията на войната в Украйна, и посочи Русия като страната, отхвърлила последователни предложения за прекратяване на бойните действия. Критикува и позицията на българското правителство по отношенията между Вашингтон и Москва, като изрази съмнения в икономическата полза от договореностите между Доналд Тръмп и Владимир Путин. Сигурността на Черно море е пряко свързана с възможностите за търговия, работа и нормален живот по крайбрежието, допълни той.
„Ако трябва да си говорим, защото сме в Бургас, и си казахме за щастието, че съществува, какво то би означавало за нас - ами, това означава Черно море да не се използва за военни действия, да се използва за търговия. Корабите да идват в бургаското пристанище, означава рибарите да излизат спокойно в морето, означава тук, в България, да има център за сигурност, да има индустрия, която е отбранителна индустрия, с висока добавена стойност, с високи заплати, така че младите хора да виждат възможност за развитие и да остават, а пък ние да се чувстваме и да бъдем по-добре защитени“, обясни Гюров.
В речта си кандидатът за президент засегна и темата за бюджета за 2027 г. Гюров посочи очаквани допълнителни приходи от данъци, акцизи и социални плащания в размер на около 2 млрд. евро при планирани икономии от администрацията от едва 50 млн. евро. Според него подобно съотношение прехвърля тежестта върху работещите, бизнеса и домакинствата, без да осигурява достатъчно промени в държавните разходи. Той заяви, че все повече семейства усещат натиска на цените, несигурността на доходите и растящите разходи за ежедневни потребности.
Той представи и резултатите за 78-те дни, през които ръководеше служебното правителство, а именно организацията на изборите, противодействието на контролирания и купения вот, евакуацията на 2600 български граждани от района на конфликта в Близкия изток и действията за запазване на 900 млн. евро по Плана за възстановяване и устойчивост. Той посочи и освобождаването на 180 млн. евро за проекти в 179 общини, като подчерта, че разпределението на публичните средства не бива да зависи от партийната принадлежност на кметовете. Според Гюров опитът на служебния кабинет показва значението на координацията между институциите и публичната отчетност.
„Само за няколко седмици, за 78 дни, служебното правителство показа, че може да се работи по един по-различен начин: открито, прозрачно, като се посочват проблемите, дават се решения и се казва кой ще плати цената. Естествено, първата задача ни беше да проведем едни честни избори. Някой ще каже: „Това би трябвало да е даденост за една развита европейска държава“, но ние всички знаем как се правеха избори в миналото. Знаем за контролирания вот, знаем за купения вот, знаем за натиска през социалните служби, но държавата не правеше нищо, за да ги ограничи“, заяви той.
След разказа за правителствения си опит Гюров формулира виждането си за президентската институция. Според него държавният глава трябва да бъде независим коректив на изпълнителната власт, който подкрепя добрите решения и публично оспорва грешните. Той противопостави на предизборното послание на опонентите си „Властта в сигурни ръце“ собствената си формулировка: „Контролът върху властта трябва да е в сигурни ръце“. Гюров изрично уточни, че президентът няма правомощията на министър-председател и не бива да създава очаквания за еднолично разрешаване на всички обществени проблеми.
„И изхождайки от правомощията на президентската институция, президентът не е спасител на бял кон, но аз мога да поема няколко ангажимента към вас. Първо, че ще защитавам сигурността и независимостта на България. Второ, ще работя за това правилата да важат еднакво за всички. Трето, ще посочвам проблемите и техните решения, и това кой плаща цената. И четвърто, че ще бъда президент на всички българи, независимо дали са от София, Несебър, Бургас или всяко друго кътче на държавата“, заяви категорично той.
Гюров завърши основното си обръщение с размисъл за обществената активност и влиянието на гражданите върху политическите решения. Припомни протестите срещу предишните бюджетни предложения и заяви, че излизането на площадите само по себе си не гарантира промяна след изборите. Според него решаващо значение имат разговорите в семействата, между приятели, със съседи и с хората, изгубили доверие в политическата система. Той посочи, че кампанията на кандидатпрезидентската двойка разчита именно на личното участие на гражданите, а не единствено на публичните прояви. „Изборите не се печелят и на сцената. Те всъщност се печелят, след като си тръгнете от тази зала. Когато срещнете вашите съседи на стълбите, когато седнете на вечеря със свои приятели, когато говорите със своите родители, които вече са обезверени, уморени, казват: „Няма смисъл“, или децата ви, които не знаят, че в момента има предизборна кампания. Тогава, когато говорите с тези хора, тогава всъщност ние стигаме до тези, които могат да решат изборите“, заяви Гюров.
Едно от най-личните изказвания в началото на срещата направи Добромир Гюлев, който бе областен управител на Бургас по времето на служебния кабинет на Гюров. Той обясни, че решението му да се присъедини към инициативния комитет е резултат от непосредствените впечатления, които е придобил от работата на правителството. „На първо място това беше работата, която видях от служебния кабинет. Като малка част от него, успях отвътре да видя как всяка държавна институция може да работи открито, бързо, професионално, изцяло в интерес на гражданите, стига да има достатъчно добра мотивация. А самият факт, че Андрей Гюров успя за съвсем кратко време да събере един такъв добър екип, да го мотивира, така че той да работи и да остави впечатление в гражданите на страната, каквото, за съжаление или за щастие, не знам, но не бяхме виждали от десетилетия. Хората някак добиха надежда, че държавата може да бъде управлявана и по по-различен начин“, сподели Гюлев. Той заяви още, че е обезпокоен от липсата на съдържателен дебат, неизпълнените обещания и обвиненията, които кандидатите отправят един срещу друг. Той изрази и позиция, че държавните ресурси се насочват към осигуряване на предимство за определени участници в кампанията. В същото време посочи пълната зала в Бургас и многобройните разговори с граждани като основания за своя оптимизъм.
Бившият здравен министър проф. Христо Хинков постави пред аудиторията три въпроса: дали българите искат промяна, сигурност и бъдеще. Според него продължителното присъствие на едни и същи политически фигури във властта е създало зависимости, които затрудняват развитието на държавата. Хинков определи членството в Европейския съюз и НАТО като съществена гаранция за националната сигурност и подчерта значението на бъдещото присъединяване към ОИСР. Той заяви, че подкрепя Гюров заради ориентацията му към бъдещето и необходимостта от различен модел на политическо лидерство.
Доц. Михаил Околийски, който участва в служебното правителство като министър на здравеопазването, насочи вниманието към пациентите и социално уязвимите групи. Той разказа, че кабинетът е подготвил над 60 програми, насочени към здравните потребности на гражданите, включително психичното здраве, но по думите му липсвала необходимата приемственост. Околийски защити идеята президентът да поставя тези проблеми в обществения дневен ред, макар самият държавен глава да не управлява здравната система. Той критикува предвижданите промени в районните здравни инспекции и настоя за намаляване на разходите, които пациентите покриват със собствени средства.
„Той не може да осъществи тези програми, защото това не е изпълнителна власт, той ще бъде президент, но може да бъде гласът на хората - на малките хора, защото малките хора с техните проблеми са най-ценният ресурс на България. Това са хората с увреждания, това са нашите майки и бащи, това са майките, родилките. За тях трябва да се направи най-много, защото те са най-ощетени“, каза доц. Околийски.
Представителят на младите лекари - Василена Киара Димитрова от своя страна разказа защо е решила да подкрепи кандидатурата въпреки опасенията, че участието в политическа инициатива би се отразило на гражданската ѝ кауза. Тя припомни протестите на младите лекари и срещата им с Гюров в началото на неговия мандат като служебен министър-председател. Това е била първата среща, на която е почувствала действителна ангажираност с проблемите на младите медицински специалисти. Димитрова заяви, че е взела решението си въз основа на действията, които е наблюдавала, а не на политически обещания. „Тогава в г-н Гюров видях нещо различно - човек, който застава пред нас с ясното съзнание, че ще направи всичко възможно, за да ни помогне, и се притеснява дали ще успее. Но пое ангажимент и го спази. И в този момент аз си казах: аз трябва да вярвам на действията и на хората, които са направили някакви действия. Той доказа, че вярва в младите и че вярва в нашата кауза“, заяви тя.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Кои са хората в инициативния комитет на Гюров и Кандев - анализ на Флагман.бг
След изказванията срещата премина към въпросите от залата, които обхванаха както управленската биография на кандидата, така и бъдещата работа на президентската институция. Гюров бе попитан защо е избрал Георги Кандев за свой партньор в изборите, като постави въпроса за професионалния му опит в системата на МВР. Кандидатът за президент обясни, че двамата се допълват, тъй като той има опит в икономиката, финансите и законодателната дейност, докато Кандев познава прилагането на закона. Посочи също, че цени способността на своя партньор да му казва истината директно и да бъде негов коректив.
Имаше въпроси за интересите му извън политиката, включително какви книги чете. Коментира се и болната тема за българските семейства, чиито деца и внуци живеят в чужбина. А в отговор Гюров разказа за собствения си житейски избор да се завърне в България, след като е създал семейство и децата му са родени в чужбина. Той определи завръщането като едно от най-добрите решения, които е взел, и очерта три условия, които според него биха насърчили други семейства да направят същата крачка.
„Първото е по-общо и то е: правила, които важат за всички. Тогава, когато някой иска да се прибере и да остане, и да се развива в България, то е, когато той има усещането, че неговото развитие и неговата перспектива ще зависят от опита и знанията, които показва, а не от връзките или партийните обвързаности. И другите две неща, които са били за мене изключително важни: образованието - когато създаваш семейство, когато отглеждаш деца, трябва да знаеш, че образователната система е достатъчно добра, така че след като децата завършат, да могат да имат възможности за развитие. И последното е здравеопазването: когато имаш в семейството човек, за когото отговаряш, и детето вдигне температура, трябва да знаеш къде можеш да го заведеш, дали ще получи адекватна грижа и дали ти ще бъдеш спокоен“, отговори той.
Въпросите за качеството на здравните услуги продължиха с проблемите на доплащането и организацията на кръводаряването. Друг присъстващ пък поиска да разбере каква конкретна промяна Гюров би предприел веднага след евентуалното си встъпване в длъжност. Отговорът беше свързан с прозрачността при помилванията, предоставянето на гражданство и назначенията в държавни органи. Според него обществото трябва да познава критериите, по които президентът взема подобни решения, и да има достъп до аргументите за тях.
В края на срещата думата взе и Кръстьо Пеев от Инициативния комитет, който вместо въпрос отправи лично обръщение към присъстващите. Изказването му беше насочено към избирателната активност и разговорите с хора, които се колебаят дали да участват във вота. "Вярвам, че имаме исторически момент пред нас с кандидат като г-н Гюров, който не е еманация на българската шуробаджанащина. Той е човек, който се е трудил и е израснал по стълбицата на успеха в живота. Учил е, работил е, за да учи, и е постигнал огромни успехи. Този човек по някаква невероятна случайност чрез домовата книга между дела и извиване на ръцете на българската правосъдна система успя да стане министър-председател. И сега имаме шанса ние като общество да го изберем. Това е исторически шанс, който се отваря за кратко, и на 25-и този месец ще бъде затворен.
Заради това ние трябва да го сграбчим. И ще отговоря на вас - вие попитахте кое е различното в тази кампания. Аз ще ви кажа: различното е кандидатът, който имаме. Аз за първи път гласувам... вече 24 години, за първи път имам кандидат, за когото наистина гласувам спокойно и със спокойно сърце. Отивам да гласувам щастлив. Но кое ще бъде различното в тази кампания? Вие. Ние. Всички ние ще бъдем различното. Защо?
Защото има една много хубава сентенция: Демокрацията ни е такава, каквото ни е гражданското общество. От нас зависи какъв ще бъде резултатът от тези избори. Огромен процент от българските граждани няма да гласуват. Мързи ги, не им се ходи, не му вярват на него, каквото и да е - смятат, че ще ни вкара във война или всевъзможни глупости. Ние знаем, че това са глупости. Но те няма да го направят. Единствената съществена разлика между това те да не гласуват и нашата твърда увереност е нашето действие от днес до 25-и.
Така че аз ви предлагам един елементарен ангажимент, който аз поех пред себе си заради това, в което вярвам: да се ангажирате лично. Да намерите тези хора във вашето близко обкръжение, които няма да гласуват, и да се насочите към тях. Аз казвам 10. Да приемем, че номер 4 е минимумът. Съветвам ви да се насочите към 10 човека в тази една седмица, към които да се обърнете и да поговорите с тях реално за това, което ги притеснява.
Защото дори някой да подкрепя сегашното управление, които са мнозина българи... Примерно аз вчера убедих двама души, които твърдо подкрепят друг, да гласуват за г-н Гюров. И ще ви кажа как: разказах им как някога имахме премиер, който разхождаше президента за ухо. И какво стана с този премиер? Той се изврати, защото всички знаем от дълбока древност, че властта покварява, абсолютната власт покварява. Заради това ние трябва да имаме реално разделение на властите. И какво по-добро разделение от г-н Гюров, който да бъде един гарант? Той го показа и го доказа, че може. Този човек въплъщава вярата във върховенството на закона - силата на правото над правото на силата. Заради това искам да завърша с това: моята молба е към вашия личен ангажимент пред себе си - дайте в тези седем оставащи дена всеки един от вас да обърне 10 човека“