Пожарът в Лимож се превърна в символ на разтърсената Франция: Губи ли контрол Европа над собственото си бъдеще?

Пожарът, който опустоши историческото кметство на френския град Лимож, се превърна в символ на нещо много по-голямо от поредната нощ на улични безредици. Сградата, открита през 1883 г., преживяла две световни войни, понесе тежки поражения по време на т.нар. "протести" снощи, при които стотици частни обекти бяха унищожени от хора, имащи толкова общо с Франция, колкото азиатец. Как е възможно една демокрация да защитава правото на протест, но да допуска с лека ръка унищожаването на собствените ѝ институции и културно наследство?

Франция отново преживява масови демонстрации, напомнящи за движението на жълтите жилетки от 2018-2019 г. Недоволството срещу поскъпването на живота, бюджетните ограничения и състоянието на обществените услуги изкара стотици хиляди хора по улиците. Според френските власти демонстрантите са били около 550 000, а организаторите съобщават за приблизително 800 000 участници.

В Париж, Бордо, Марсилия, Лион и други градове се стигна до брутални сблъсъци, палежи и разграбване на магазини. Кадрите от тези места приличат повече на гражданска война, отколкото на някакъв вид шествие. Полицията използва сълзотворен газ и водни оръдия - недостатъчни средства за справяне с тълпата. Президентът Еманюел Макрон и премиерът Себастиен Льокорню осъдиха насилието нежно - без дори да повдигнат въпроса за намесването на армията. Това е и очаквано от тях.

Особено впечатление прави един клип - на младо жена, застанала пред магазина си, който пред очите ѝ е унищожаван от тълпата. Тя вика: "Спрете! Спрете! С каква цел го правите? СПРЕТЕ!". Но никой не я чува. Млад маскиран мъж я преместава от пътя на полудялото мнозинство, а тя е в истерия. 

Ситуацията в Лимож бе потресаваща. Огънят, подпален от "протестиращите", обхвана значителна част от кметството - сграда с почти 150-годишна история, а покривът се срути върху долните етажи. Разрушенията превърнаха един конкретен случай на вандализъм в отправна точка за широк политически спор за състоянието на Франция.

Европа пламна от протести! Сблъсъци, пожари и стотици арести във Франция, напрежение и в други държави

В България писателката и сценарист Милена Фучеджиева реагира с остър коментар, в който свързва събитията с по-широка криза на западната цивилизация.

"Горките французи, горката ни цивилизация, горката жена, която е копие на Момичето с перлената обица на Вермеер. Такива неща се случваха в Америка по времето на Обама. Което не означава, че с Тръмп е добре, и не означава, че няма пак да се случи. “Спонтанността” беше подбудена и финансирана от крайно леви богати социални инженери на разрушението. Влизаха тълпи от малцинствата в магазините и ги разграбваха, и властите не ги пипаха. Идването на власт на крайно десните е неизбежно. Въпросът е тоталната цивилизационна катастрофа навсякъде дали ще може да бъде предотвратена. И колко време остава до убийството на момичето с перлената обица?"

Още по-категоричен е журналистът Виктор Блъсков, който насочва вниманието си към горящата кула на кметството в Лимож.

"Кулата на кметството на Лимож пада след пожара. Исторически монумент, който е построен през 1883, тоест на почти 150 години. Оцеляла две световни войни. Победена за нула време от масовата миграция и всички други мизерии, които управляващия режим причини на Франция и сума други места. Запомнете този кадър, повратна точка е. Сега разбирате ли защо сума хора обясняваме, че Европа е под заплаха? Ако това видео не ви накара да разберете.."

Въпреки опитите на френските медии да представят случващото се като "мирен протест", за всеки мислещ човек е повече от ясно, че основната причина за метежите във Франция и обкръжаващите я страни, е нелегалната миграция. А и легалната такава, спонсорирана директно от властите.

Политическата криза, започнала още с преизбирането на Макрон като президент, се задълбочава и отваря път на десни формации, които вероятно са бъдещето на Европа. Като добавим в картината и финансовите затруднения на Франция, високия държавен дълг и предстоящите бюджетни ограничения, ситуацията се превръща в експлозивна.

А в създадения изкуствено либерален политически климат на страната властите реално нямат полезен ход. Те са в Цугцванг - всеки ход, който могат да направят, води до влишаване на позициите им. Ако управляващите разглеждат всички протестиращи като заплаха за обществения ред, рискуват да задълбочат недоверието. Ако подценят насилието и разрушенията, рискуват да създадат усещане за безнаказаност.

На този фон крайнодесни и крайнолеви политически формации се опитват да спечелят подкрепа от разочарованието към традиционните управляващи. Предстоящите президентски избори през 2027 г. придават допълнителна тежест на всяка нова вълна от протести.

Какво предстои за Европа е неясно. Но ситуацията днес подозрително много напомня на случващото се в месеците преди пандемията през 2019-2020 г., когато протестите на "Жълтите жилетки" спряха само и единствено, когато бе въведен тотален локдаун.