Русия удари два кораба в Измаил, Румъния поиска командване на НАТО в Черно море

Напрежението около Черно море се засилва след нови съобщения за руски удари срещу пристанищната инфраструктура на Украйна. Тази сутрин властите в Москва обявиха, че са поразени два товарни кораба в района на Измаил, а Румъния предложи на България съвместно да поискат създаването на военно командване на НАТО за Черноморския регион. Паралелно украинският президент Володимир Зеленски заяви, че страната му ще възобнови ударите срещу руски петролни рафинерии. Допълнително напрежение предизвика спорът за сателитните комуникации на украинската армия, в който се намесиха Илон Мъск и администрацията на Доналд Тръмп.

Руското Министерство на отбраната съобщи тази сутрин, че въоръжените сили са атакували с безпилотни летателни апарати пристанищни съоръжения в Измаил, в украинската Одеска област. Според Москва са поразени и два товарни кораба, за които се твърди, че са превозвали товари с военно предназначение. Руската страна заявява, че цел на операцията са били обекти, използвани за разтоварване и съхранение на материали за украинската армия, съобщава БТА, цитирана от Нова телевизия. 

Новината идва след поредица от инциденти с търговски плавателни съдове в Черно море, които поставиха под въпрос сигурността на корабоплаването в близост до България и Румъния. Опасенията са свързани както с въздушните и морските дронове, така и с мините и възможността военните действия да засегнат цивилния транспорт.

Измаил е важно дунавско пристанище, разположено непосредствено до румънската граница. Поради това ударите в района предизвикват интерес и тревога отвъд територията на Украйна.

След новия пожар край Румъния: Експерт предлага конвои за корабите

На този фон румънският министър на отбраната Раду Мируша обяви предложение България и Румъния да изпратят съвместно писмо до ръководството на НАТО с искане за създаване на военно командване в Черно море. Според представената идея структурата трябва да се ръководи на ротационен принцип от черноморските държави в Алианса, като периодично се променя и мястото на нейното разполагане. Букурещ е готов да поеме ръководството и да приеме командването на свое крайбрежие от 2028 година. Дотогава румънската страна допуска то да бъде разположено в Турция с участието на български и румънски офицери, съобщава Нова телевизия.

Мируша е обсъдил предложението по телефона с българския си колега след последните черноморски инциденти. Според него заплахите от дронове, потъващи кораби и морски мини изискват по-тясна координация между съюзниците. 

Йотова от Бургас: България и Румъния искат край на бойните действия в Черно море! (ВИДЕО)

В същото време Зеленски заяви, че Украйна ще възобнови атаките срещу руските петролни рафинерии. Изявлението идва след обявеното в неделя от американския президент Доналд Тръмп енергийно примирие между Москва и Киев. Украинският държавен глава твърди, че Русия не спазва договореното, поради което Киев няма да продължава да се въздържа от удари по тези обекти, съобщава БТА.

Лют спор се разгоря и по въпроса за сателитните комуникации, на които разчитат украинските въоръжени сили. Според информация, представена от украинската армия, ограничения в услугата затрудняват връзката с дронове, движещи се със скорост над 160 километра в час. Илон Мъск отхвърли отговорността на своята компания за ограниченията във военната система Starshield, като заяви, че тя се контролира от американското правителство и в крайна сметка от президента на САЩ. 

БНТ посочва, че по информация от украинска страна прекъсванията са затруднили военни операции и задействането на сигнали за въздушна тревога.

В интервю Зеленски изрази разочарование от позицията на Вашингтон, но заяви, че Киев продължава да разчита на партньорството със САЩ. Така военната обстановка се усложнява не само заради преките удари по пристанища и енергийни обекти, но и заради зависимостта на бойните действия от комуникационни технологии и решенията на съюзниците.