Когато дипломацията се изчерпи, държавата е длъжна да действа

Най-важното е, че Ива Михайлова вече е в „Пирогов“.

И друго много важно нещо - най-после се усеща, че имаме държава на мястото си. Сега Северна Македония вдига патардия, че Ива не била минала границата, нямало следа, не било ясно как е станало. Напротив, съвсем ясно е какво е станало. Българските служби си свършиха работата, за което искрено ги поздравявам. Българската държава е длъжна по конституция да защитава своите граждани навсякъде по света, където и да се намират. А здравето на човека е основен приоритет и грижа по всички международни документи. Е, България направи всичко необходимо по официален път Ива Михайлова да бъде пусната и да се лекува тук. Защото самите македонски власти признаха, че при тях няма нужните медицински условия за адекватно лечение. Само че двойният стандарт спрямо хората с българско самосъзнание и гражданство там не е спирал да работи. И момичето не беше пуснато, защото е и български гражданин. Какво трябваше да направи България - да чака още здравето ѝ да се влошава и накрая да изпратим венци на гроба ѝ ли?

Мистерия с Ива Михайлова: Тя твърди, че минала законно границата, Скопие казва - няма нито излизане, нито влизане в България

И тук с голяма радост виждам важната промяна. Нашата държава започва да действа прагматично на дипломатическото поле. Как била минала границата Ива... Както - така. Това е въпрос на установяване и няма никакво значение. Пак казвам, нашите служби си свършиха работата в справедливата защита на един застрашен български гражданин.

Чест прави и на политическите ни партии, които присъстваха на процеса на момичето там и всички категорично в един глас заявиха, че делото е манипулирано и несправедливо. Добре е, когато българските политици са на единно мнение по важен проблем. Тогава постигаме успех.

Ива Михайлова от Кочани: Северна Македония ме държи като заложник

Както стана с костите на Самуил. Въпреки хейта, който се надигна. Пет дни преди да се върнат тук, никой нищо не знаеше за това. Но тихо и кротко нещата станаха. Така се върши работа. 57 години българската държава се опитва да получи обратно костите на великия български цар. И ето, сега тихо и кротко нещата станаха!

Скулпторът на паметника на цар Самуил: Не вярвах, че ще съм жив, за да дочакам костите му в България

Радостен съм, че тихата дипломация на България явно се завръща успешно. Това показва, че устоите на държавата укрепват отвътре, имаме проява на държавност, грижа за българския гражданин, адекватна реакция, положителен резултат.

Отдавна си мечтая за такова отношение. Особено към Северна Македония. Съгласен съм с президента Стоянов, който навремето каза, че Македония е най-романтичната част от българската история. И това е така, каквото и да твърдят там. Пет бежански вълни имаме и всички се връщат в България - защо не се преселват в Гърция, в Сърбия или другаде? Не, идват си тук. Както Иван Михайлов казваше: „Те с краката си доказват какви са“. Така е. Над два милиона българи са с произход от Македония. Ние първи в света я признахме тази нова държава, така не позволихме да се случи кървава баня там - сръбските танкове бяха на границата.

Но протегнатата ни ръка не беше приета. Помагаме им винаги, лекуваме хора и пострадали, танкове дори им подарихме.

Само че виждаме как този добронамерен подход не работи към еничарския комплекс на една държава, създадена изкуствено изцяло на антибългарска основа с указ от 1944.

И най-сетне разбрахме, че когато методите на дипломацията се изчерпат, има и други начини. Особено когато става въпрос за здравето и живота на български граждани.

И каквото и да се говори оттук нататък - най-важното е, че Ива Михайлова е в „Пирогов“. Може да не знаем как е минала границата, но със сигурност знаем, че остава в България и се лекува. Древните римляни пак са го казали най-добре: „За да обичаш родината си, и тя тебе трябва да обича.“

Славчо Атанасов е бивш кмет на Пловдив (2007-2011), депутат в 43-ото и 44-ото Народно събрание. Той е едно от знаковите имена в българската политика още от 2003 година, когато бе избран за кмет на район „Тракия“ и управляваше с голям размах. Публикацията е от фейсбук страницата на Славчо Атанасов, заглавието е на редакцията