Военният риск в Черно море вече се превръща в икономическа бариера

Атаките на кораби край България отварят нова страница на военните действия в Украйна. Черно море постепенно се превръща в опасна за корабоплаване зона и макар към момента да не е затворено, ескалацията на конфликта стъпка по стъпка създава условия, при които част от гражданския трафик може да се окаже икономически принуден да го избягва. Това предупреждение правят редица чуждестранни анализатори, които взимат под предвид и затворения характер на водния басейн.

Поредицата от атаки срещу търговски кораби от последнта седмица вече измести военния риск далеч от украинските и руските пристанища и го доближи непосредствено до маршрутите на България и Румъния - страни-членки на НАТО и ЕС, което създава особен риск от още по-голяма ескалация на конфликта и разширението му по площ.

Днес, седмица след ударите по ALFA WATAN и ABLE, при които загинаха най-малко 11 моряка, още два търговски кораба бяха поразени край България. CHELSEA 3 беше ударен от три дрона на около 18 морски мили от брега, като 15-членният му екипаж беше спасен, а петима моряци получиха медицинска помощ. Почти едновременно беше съобщено за втори атакуван кораб на 17 морски мили източно от Крапец, който уж потъна, но онлайн порталът за следене на морския трафик marinetraffic.com продължава да показва неговия AIS сигнал и скорост от 3.2 възела (към 11:50 ч., бел.а.). Това може да се дължи на грешка в системата, но е по-вероятно плавателният съд с дължина 140 метра да е повреден и да дрейфува край брега.

Премиерът: Три дрона удариха „Челси 3“, спасени са 15 моряци! Още един кораб потъна край Крапец

Странно при двата случая на атака все още е, че произходът на безпилотните средства - и въздушните, и морските, все още не е установен категорично. Няма и информация докога ще продължи разследването, тъй като, както властите съобщиха, не са открити отломки от дроновете около местата, където двата кораба бяха ударени на 6 октомври.

Но за морския бизнес има и друг въпрос, който започва да става не по-малко важен от това кой изпраща дроновете - колко струва рискът.

Още през септември международният морски застрахователен сектор разшири зоната, разглеждана като изложена на повишен военен риск, практически върху почти целия Черноморски басейн извън териториалните води на България, Румъния, Турция и Грузия. И докато това не е формална забрана за плаване, то корабособствениците правят своя икономически избор, тъй като случващото се кара застрахователите да изискват допълнително покритие за военен риск, по-високи премии и по-строги условия.

Пропадна ли износът на българско зърно след ударите по кораби? Черно море вече е мъртва зона

Всъщност в това се изразява и опасността от своеобразно икономическо „затваряне“ на морето.

Ако рискът стане постоянен, достатъчно е застраховката да поскъпне силно, корабособствениците да поискат по-високо навло, а част от тях да започнат да отказват курсове по определени направления. Това може да се се случи и без официална блокда на басейна.

Специализираните оценки на морския риск показват, че конфликтът вече се разпростира все по-далеч от фронтовата линия. Двете страни удрят логистиката си по море. В рамките на последната година десетки търговски съдове бяха поразени извън зоните, които преди това са се смятали за най-рискови. Употребата на въздушни и морски безпилотни системи от воюващите страни увеличава и опасността от погрешна идентификация, отклонение от курса или попадане на невзривени средства в натоварени морски маршрути.

Така дори кораб, който няма пряка връзка с военните действия, може да се окаже в среда с много по-висок оперативен риск, както вероятно се случи на 6 октомври. Реално обаче само една от воюващите страни има изгода от подобни удари и тя не е Русия, която буквално преди дни подобри значително отношенията си със САЩ. Както maritime.bg - специализираният морски портал на България, писа още преди седмица, не е изключено настоящите удари да са част от операция под фалшив флаг.

Най-сериозният морски инцидент край България от началото на войната (ХРОНОЛОГИЯ)

А ефектите от потенциално икономическо затваряне на Черно море не касаят само транспорта. Ефектът може и се очаква да достигне до цената на зърнения износ, вноса на суровини и горива, работата на пристанищата и крайната цена на стоките.За България въпросът е особено чувствителен, тъй като Черно море е транспортен коридор за българския износ и внос, а морските доставки са важни и за снабдяването с енергийни суровини. Всеки устойчив ръст на риска по тези маршрути се превръща и в допълнителен разход за икономиката. Всичко това може теоритично да доведе до допълнителен финансов натиск върху обикновения потребител.

Така продължаването на войната в Украйна вече се оказва заплаха за икономиката на страната ни, която през последната година така или иначе е подложена на сериозен инфлационен натиск.