От нивата за 50 цента, на сергията за 3 евро! Фермер хвърля тонове розови домати на боклука

Розов домат, изкупен от производителя за едва 50 евроцента, стига до сергиите с цена от 3 евро за килограм. За огромната разлика между парите, които получава земеделецът, и сумата, която плаща крайният потребител, разказа Тодор Митев от Пловдивско. Мъжът отглежда домати на девет декара между селата Маноле и Манолско Конаре, но вместо да печели от труда си, е изправен пред опасността да загуби вложените средства. Стопанинът бере приблизително тон и половина продукция на всеки три дни, а когато не успее да намери купувачи, част от доматите отиват направо на сметището, съобщава „Ретро“.

„На кого да се оплача? Розови домати по 800 грама единият ми ги изкупуват за 50 цента килограмът, а на сергиите ги продават по 3 евро“, възмущава се Тодор Митев. По думите му проблемът не е в качеството на стоката. Доматите са едри, розови и отгледани с много труд, но това не му гарантира нито добра изкупна цена, нито сигурен пазар.

Стопанинът е вложил 10 000 евро в производството през сезона. Парите са отишли за посадъчен материал, препарати, торове и заплащане на работници. Въпреки разходите и усилията той все още не е успял да възстанови инвестицията си. Надеждите му вече не са за сериозна печалба, а поне да завърши сезона без загуба.

„Ако успея да си избия разходите, ще съм доволен. 10 000 евро съм вложил за материал, препарати, торове и работници. До момента съм на червено“, признава производителят.

Особено болезнена за него е ситуацията на борсата в Плодовитово. Там, според разказа му, търговците предлагат между 50 и 60 евроцента за килограм, независимо от вложения труд. В същото време на сергиите същият вид домати се продава за около 3 евро. При изкупна цена от 50 цента това е шест пъти по-висока крайна цена, макар че разликата не представлява автоматично чиста печалба за прекупвачите и търговците, тъй като включва разходи за транспорт, съхранение, продажба и евентуални загуби на продукция.

За земеделеца обаче тази сметка изглежда особено несправедлива. На него се пада най-рисковата и трудоемка част от процеса - да засади доматите, да се грижи за насажденията, да плаща на работници и да прибере реколтата. След това остава зависим от цените, които му предлагат купувачите. Ако не успее да реализира бързо продукцията си, времето започва да работи срещу него, защото пресните домати не могат да чакат неограничено дълго.

Точно затова част от реколтата му се оказва непродадена. При приблизително тон и половина набрани домати през три дни дори кратко забавяне в изкупуването може да създаде сериозен проблем. Вместо плодовете на труда му да стигнат до трапезата на потребителите, Митев разказва, че понякога е принуден да ги изхвърля. Така губи не само възможните приходи, но и средствата, които вече е похарчил за отглеждането им.

Недоволството му е насочено и към начина, по който се подпомагат различните земеделски производства. Според Митев при неговите девет декара домати субсидията е около 100 евро на декар. Той сравнява получаваната подкрепа с тази за отглеждането на зърнени и маслодайни култури, където площите на стопанствата често са многократно по-големи.

„Печелят тези, които гледат зърно и слънчоглед. На мен ми дават 100 евро на един декар с домати, толкова получават и зърнопроизводителите. Но техните ниви са хиляди декари. Парите са в търговците и прекупвачите, те печелят на наш гръб“, категоричен е Митев.

Думите му разкриват проблема, пред който са изправени част от малките производители на плодове и зеленчуци - високите разходи и липсата на предвидимост при продажбите. Производството на домати изисква постоянни грижи, работна ръка и бърза реализация на реколтата. Когато цената падне до ниво, което не покрива направените разходи, дори богатата реколта може да се превърне във финансова тежест.

Случаят идва на фона на засиленото обществено внимание към цените на храните и търговските надценки. Докато потребителите се възмущават от сумите на щандовете, земеделци като Тодор Митев твърдят, че получават твърде малка част от крайната продажна цена. Неговият разказ показва колко различно изглежда един и същ розов домат от двете страни на търговската верига - за купувача той струва 3 евро, а за човека, който го е произвел, приходът може да бъде едва 50 цента.

Дали проблемът е в прекупвачите, недостатъчната подкрепа, организацията на пазара или съчетание от няколко фактора, не може да се установи само от историята на един стопанин. За Тодор Митев обаче резултатът е съвсем конкретен - девет декара домати, 10 000 евро вложени средства и несигурност дали изобщо ще излезе на нула. „Земеделието у нас загива“, обобщава той, докато следващата реколта отново чака да бъде обрана и продадена.