Проф. Димитър Недялков за потъналия кораб край България: Ударът вероятно е бил с бойна глава над 300 кг

Боеприпасът, поразил един от двата търговски кораба в българската изключителна икономическа зона на Черно море, вероятно е бил с бойна глава над 300 килограма. Това е оценката на проф. Димитър Недялков от Военната академия, който поставя под съмнение версията, че толкова тежки поражения могат да бъдат причинени от сравнително малък въздушен дрон.

Експертът настоява обаче за едно важно уточнение - разследването още не е приключило и на този етап не може категорично да се твърди нито какъв точно боеприпас е използван, нито кой стои зад атаката. Българските институции също подчертават, че произходът на дроновете не е установен окончателно.

Инцидентът е най-сериозният от началото на войната в Украйна, достигнал непосредствено до българската зона на отговорност в Черно море. На 6 октомври два търговски кораба бяха атакувани на около 70 морски мили източно от Бяла. ALFA WATAN потъна, а ABLE беше тежко повреден и обхванат от пожар.

Най-сериозният морски инцидент край България от началото на войната

Според проф. Недялков мащабът на пораженията върху потъналия кораб е ключов при анализа. По думите му плавателен съд с подобна водоизместимост трудно би могъл да бъде изпратен на дъното за около три минути от боеприпас с относително малка бойна глава.

Той посочва като пример новите руски безпилотни апарати от серията „Геран“, за които се смята, че развиват висока скорост и са трудни за прехващане. Според експерта бойната глава на „Геран-6“ е около 90 килограма и това според него прави по-малко вероятна хипотезата именно подобен апарат да е причинил толкова бързо потъване.

Тази оценка обаче остава експертна хипотеза, а не заключение на разследването. Българските власти все още търсят физически доказателства - отломки, части от двигатели, електроника или фрагменти от бойна глава, които биха позволили да се идентифицира използваното средство.

На 9 октомври двама военнослужещи направиха десант върху оцелелия кораб ABLE и извършиха оглед на борда. Външните поражения и следите от пожар са били документирани, но дрон или части от него не са открити.

Това сериозно усложнява разследването. Без физически останки всяко заключение за типа на оръжието се основава основно на щетите, свидетелски разкази, радарни данни и евентуални записи от наблюдение.

На кого да вярваме? И Русия обяви, че корабите не са били цел на нейните военни

Москва отрече корабите да са били сред официално обявените руски цели. Украинският президент Володимир Зеленски от своя страна заяви, че атаката е извършена от Русия и говори за комбинация от въздушни и морски дронове. Българското правителство засега отказва да припише отговорността на конкретна страна без доказателства.

Тъкмо тук теорията на проф. Недялков става особено важна. Ако пораженията действително изискват бойна глава над 300 килограма, кръгът на възможните средства се променя значително.

Според него трябва да се разглеждат и безпилотни морски системи. И Русия, и Украйна разполагат с надводни дронове с голям обсег, които могат да бъдат натоварени с много по-мощен експлозивен заряд от повечето въздушни безпилотни апарати.

Проф. Недялков посочва, че съвременните морски дронове могат да достигат обсег до около 1000 км и да носят бойни глави от порядъка на 600-800 килограма. Подобен заряд вече би могъл да обясни значително по-тежки поражения по корпус на търговски кораб.

Но и тази версия остава само една от възможностите. Именно затова той настоява България да следва установената методика за разследване и да не прескача към политически изводи преди експертите да са приключили работата.

Премиерът Румен Радев също заяви след заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност, че държавата не може да работи с хипотези, когато става дума за националната сигурност. Правителството търси съдействие от Европейската агенция по морска безопасност за обследване на останките на потъналия кораб и търсене на части от дроновете.

Дойчин Дойчев за ALFA WATAN: Какво оръжие ви се привижда? Потъна с 3000 т сол

Важен детайл е и товарът на ALFA WATAN. Бургаският корабособственик Дойчин Дойчев заяви пред Флагман.бг, че плавателният съд е превозвал около 3000 тона сол от Ел Ариш и впоследствие е трябвало да натовари зърно. Според него няма основание корабът да бъде свързван с превоз на оръжие за Украйна.

Съдбата на екипажа на потъналия кораб остава една от най-тежките страни на случая. След мащабна операция издирването беше прекратено, без да бъдат открити оцелели. Сирия поиска независимо международно разследване на потъването и настоя българските власти и Международната морска организация да изяснят причините за инцидента.

Шестима сирийци са били на потъналия ALFA WATAN, издирването на екипажа е прекратено

Проф. Недялков поставя и втори, не по-малко важен въпрос - как България би реагирала, ако подобна атака бъде насочена не към кораб далеч навътре в морето, а към обект в близост до брега или критична инфраструктура.

Според него страната ни разполага с ограничени възможности за своевременно откриване на малки и нисколетящи безпилотни апарати. Най-трудната задача не е непременно самото унищожаване на дрона, а ранното му засичане и правилната му идентификация.

Това е проблем, който става все по-сериозен с развитието на евтини безпилотни системи. Малък апарат може да лети ниско, да използва морския релеф и да се приближи до целта с много по-малка радиолокационна сигнатура от самолет или ракета.

Недялков посочва радиоелектронната борба като едно от направленията, в които България трябва да инвестира ускорено. Тези системи могат да заглушават навигацията, комуникацията или управлението на определени видове дронове и в някои случаи да ги обезвреждат без използването на скъпа ракета.

Проблемът обаче не може да бъде решен само с една система. Необходима е комбинация от радари, пасивни средства за наблюдение, радиоелектронна борба, противовъздушна отбрана и постоянен обмен на информация със съюзниците.

България, Румъния и Турция вече работят заедно в Черно море по задачи, свързани със сигурността и противоминната дейност. След последните атаки темата за общо наблюдение на морското пространство и реакция срещу дронове става още по-важна. Румъния вече е имала случаи на открити и унищожени безпилотни апарати в своята икономическа зона.

Пропадна ли износът на българско зърно след ударите по кораби? Черно море вече е мъртва зона

Рискът не е само военен. След атаките върху цивилни кораби застрахователите могат да повишат премиите за военен риск, което директно оскъпява транспорта. Бургаски морски експерти вече предупредиха, че подобна тенденция може да удари и българския износ на зърно.

Така един удар на десетки мили от брега може да стигне до България по много канали - през сигурността, търговията, застраховането и цените. А когато произходът на атаката не е доказан, напрежението става още по-голямо.

Най-важният въпрос засега остава без отговор: какво точно удари ALFA WATAN и ABLE? Хипотезата за бойна глава над 300 кг е сериозна и идва от военен експерт, но тя трябва да бъде доказана с физически следи.

Докато такива липсват, всяко категорично твърдение за конкретен тип дрон или държава извършител би било преждевременно. Но един извод вече трудно може да бъде оспорен - войната в Черно море вече не е далечен конфликт, който България наблюдава от брега. Тя достигна до собствената ни изключителна икономическа зона и постави на изпитание способността на държавата да вижда, разпознава и реагира на нов тип заплахи.