Съдебните служители на бунт: Искат по-високи заплати, още 10 дни отпуск и по-ранна пенсия

Недоволството в съдебната администрация вече излиза извън рамките на отделни съдилища. Над 1500 съдебни служители от страната са се включили в петиция с искания за по-високи заплати, по-дълъг платен отпуск, нова категоризация на труда и възможност за по-ранно пенсиониране. Аргументът им е, че от години работят при недостиг на кадри, растящо натоварване и висока отговорност, без според тях това да се признава достатъчно във възнагражденията и социалните им права.

Петицията е насочена към Министерството на правосъдието, Висшия съдебен съвет и останалите институции, които имат отношение към условията на труд в съдебната система. Основното послание е, че проблемът вече не е само финансов. Служителите говорят за текучество, незаети места, труден подбор на квалифицирани кадри и все по-тежък натиск върху хората, които остават.

„Съдебните служители са сред най-натоварените и най-слабо защитените работещи в публичния сектор“, се казва в петицията. Според авторите ѝ от тях се очаква да поемат все повече задачи, да компенсират липсата на хора и да работят при постоянно увеличаваща се интензивност, без това да води до достатъчно увеличение на възнагражденията или социалната защита.

В Бургаския окръжен съд няма кадри, шест места висят празни

Точно този проблем не е нов и за Бургас. Още преди години председателят на Окръжния съд Росица Темелкова предупреди, че съдебните служители са недостатъчни, а привличането и задържането на хора е трудно. Тогава съотношението между служители и магистрати в Бургаския окръжен съд е било 1,71 при средна норма 2,17. Особено трудно се намират съдебни секретари - работа, която изисква образование, бърз машинопис, концентрация и психическа устойчивост при продължителни и тежки заседания.

Един от основните аргументи в сегашната петиция е именно психическото натоварване. Служителите посочват, че работят ежедневно под напрежение както от гражданите и страните по дела, така и от магистратите, които възлагат задачи в кратки срокове. Всяка грешка в съдебната администрация може да има сериозни последици - от забавяне на производство до нарушаване на права на страна по дело.

Според подписалите продължителното натоварване води до професионално прегаряне, хроничен стрес и повишена заболеваемост. Те посочват сърдечно-съдови, неврологични и психосоматични заболявания като част от рисковете, които според тях остават недооценени от системата.

Именно затова едно от най-сериозните искания е трудът им да бъде признат за втора категория. Ако това стане, би се открила възможност за по-ранно пенсиониране при определени условия и стаж. В момента подобна привилегия не съществува общо за съдебните служители.

Другото настояване е платеният годишен отпуск да бъде увеличен с поне 10 дни. Подписалите петицията искат и национална оценка на условията на труд, която да установи как натоварването влияе върху здравето и дали настоящата система за почивка и възстановяване е достатъчна.

ВСС отпусна по 2414 евро за облекло на съдебните служители

Исканията идват в чувствителен момент, защото съдебната система вече получи увеличение на възнагражденията през 2026 г. През февруари ВСС утвърди новия класификатор на длъжностите в съдебната администрация с 5% ръст на заплатите, считано от 1 януари. Това увеличение обаче е далеч под първоначално заложените в проектобюджета на съдебната власт 18%.

В края на 2025 г. ВСС предложи сериозен скок на разходите за персонал и аргументира искането с динамиката на заплатите в бюджетния сектор. Проектът предвиждаше 18% ръст както за магистрати, така и за съдебни служители. В крайна сметка реалното увеличение за администрацията беше ограничено до 5%.

ВСС поиска 18% ръст на заплатите в съдебната власт

Именно тук се появява един от най-големите вътрешни парадокси в системата. Общественият дебат почти винаги се концентрира върху високите възнаграждения на съдии, прокурори и членове на ВСС, докато административният персонал остава далеч по-ниско платен. Съдебните деловодители, секретари, архивари и други служители носят голяма част от ежедневната техническа тежест, но нямат статута и възнагражденията на магистратите.

Това обяснява защо всяко общо увеличение за „съдебната власт“ невинаги успокоява напрежението в администрацията. Когато обществото чуе за ръст на бюджета, лесно остава впечатлението, че всички в системата са добре платени. На практика разликите между магистрат и съдебен служител са значителни.

В началото на 2026 г. ВСС отпусна и средства за облекло - по 2832 евро за магистрати и по 2414 евро за съдебни служители, като остави възможност за доплащане при наличие на финансов ресурс. Това е отделно социално право и не замества основното възнаграждение.

Сегашната петиция обаче поставя друг акцент - не еднократни плащания, а трайна промяна в модела. Служителите настояват заплатата да отчита длъжността, професионалната отговорност, натоварването, образованието, опита и поскъпването на живота. Искат и реформа на системата на ранговете, така че дългогодишният професионален опит да има реален финансов ефект.

Това е важно, защото в много съдилища именно опитните служители поемат най-сложните задачи и обучават новите кадри. Когато разликата във възнагражденията не отразява достатъчно стажа и отговорността, мотивацията за оставане в системата намалява.

В Бургас проблемът от години се вижда особено ясно. Още през 2022 г. ръководството на Окръжния съд обясни, че кандидати има, но след като намерят по-добре платена работа, част от тях напускат. Тогава беше поставен и въпросът, че възнагражденията трябва да бъдат преразгледани именно от ВСС.

Така петицията от 2026 г. не е внезапен бунт, а резултат от натрупване. Недостигът на кадри, текучеството и трудното намиране на съдебни секретари и деловодители са проблем, който системата признава от години. Разликата сега е, че служителите настояват това да бъде превърнато в конкретни решения.

Искането за втора категория труд ще бъде и най-трудното за реализиране. Подобна промяна не може да бъде направена само с решение на ВСС. Тя изисква законови и осигурителни промени, оценка на условията на труд и сериозна финансова сметка за пенсионната система.

Същото важи и за по-дългия отпуск. Още 10 дни за хиляди служители означават допълнително организационно натоварване в система, която и без това твърди, че работи с незаети щатове. Ако искането бъде прието без нови назначения, част от натоварването просто може да се прехвърли върху колегите, които остават на работа.

Точно затова дебатът не може да бъде сведен до „искат повече пари и повече почивка“. Същинският въпрос е дали съдебната администрация има достатъчно хора, за да функционира нормално. Ако отговорът е „не“, увеличението на заплатите, отпускът и ранното пенсиониране трябва да бъдат разглеждани заедно с нов модел за подбор, обучение и задържане на кадри.

От другата страна стои бюджетът. Съдебната власт има самостоятелен бюджет, който се приема от Народното събрание, а ВСС определя и разпределя средствата за органите в системата. Това означава, че голяма част от исканията неизбежно ще стигнат до политически и бюджетен дебат, независимо че самата съдебна власт е независима.

Петицията вече е преминала границата от 1500 подписа и авторите ѝ предупреждават, че системата е стигнала „критична точка“. Към момента няма решение за ново увеличение на заплатите, допълнителни 10 дни отпуск или промяна на категорията труд.

Но сигналът е ясен - зад съдиите и прокурорите стои администрация, без която едно дело не може да стигне нормално от входящия номер до съдебната зала и архива. А ако тази администрация започне масово да напуска, проблемът вече няма да бъде само на съдебните служители. Ще бъде проблем на всеки, който чака дело, решение, призовка или справка от български съд.