Българите вече могат да си позволят месо и риба много по-често, но оставаме на дъното в ЕС

Българските домакинства са значително по-добре финансово обезпечени за основни храни в сравнение с преди малко повече от десетилетие. През 2025 г. 15,8% от хората у нас не са могли да си позволят хранене с месо, пиле, риба или вегетариански еквивалент поне веднъж на два дни. Данните са част от последното издание на Евростат „Ключови данни за условията на живот в Европа - 2026“.

Подобрението е огромно, ако се погледне назад. През 2012 г. повече от половината българи - 51,9%, са попадали в тази категория. Това означава, че само за 13 години делът на хората, които изпитват подобно материално затруднение, е намалял повече от три пъти.

Тенденцията е трайна. През 2014 г. показателят е бил 39,5%, през 2019 г. - 27,6%, а през 2023 г. за първи път пада под 20%. Последните данни за 2025 г. показват ново понижение до 15,8%.

Това обаче е само едната страна на картината. Средно за Европейския съюз едва 8,5% от населението не може да си позволи подобно хранене през ден. България продължава да е сред държавите с най-голям дял на хората в затруднение. Най-тежко остава положението в Румъния, където показателят достига 18,1%. На другия полюс е Кипър с едва 1,2%.

Показателят не измерва колко месо или риба реално се консумират, а дали домакинството финансово може да си позволи такова хранене. Евростат го използва като един от елементите при оценката на материалните и социалните лишения. Затова спадът му е ясен знак за повишаване на покупателните възможности, но не означава, че проблемът с бедността е решен.

Именно тук се вижда противоречието в българската статистика. Доходите растат, възможността за покриване на базови нужди се подобрява, но страната продължава да бъде сред най-уязвимите в ЕС. При хората, които вече са в риск от бедност, невъзможността да си позволят пълноценно хранене е значително по-разпространена. Данните на Евростат за 2024 г. например показват, че 37,7% от българите в риск от бедност не са могли да си позволят подходящо хранене през ден - един от най-високите дялове в Съюза. 

Така статистиката показва реален напредък, но и голямата дистанция, която България все още има да наваксва. Преди 13 години подобно лишение е било ежедневие за повече от половината население. Днес делът е значително по-нисък, но все още почти два пъти над средното за ЕС.