Краят на света идва на 13 ноември 2026 г.? 66-годишен модел от Science отново подпали интернет
Петък, 13 ноември 2026 г. звучи като перфектна дата за апокалипсис. Още по-любопитното е, че тя действително присъства в истинска научна публикация, излязла в списание Science преди 66 години. Заглавието й е директно: „Doomsday: Friday, 13 November, A.D. 2026“, а авторите Хайнц фон Фьорстер, Патриша Мора и Лорънс Амио изчисляват, че ако човешката популация продължи да расте по същата математическа зависимост, наблюдавана през предходните две хилядолетия, към тази дата числеността й би се насочила към математическа безкрайност.
Това обаче не е прогноза, че Земята ще бъде унищожена след месец. Моделът е публикуван на 4 ноември 1960 г. и представлява математическа екстраполация на тогавашната траектория на демографския растеж. Самото заглавие на научната статия уточнява решаващото условие - населението би се приближило към безкрайност „ако расте така, както е растяло през последните две хилядолетия“. Именно това условие отдавна вече не е изпълнено.
През 1960 г. светът е бил в период на изключително бързо демографско ускорение. Намаляването на детската смъртност, по-доброто здравеопазване и увеличаването на продължителността на живота са повишавали населението с темпове, които тогава изглеждали способни да продължат десетилетия. Математическият модел на Фьорстер и колегите му показвал, че ако тази крива бъде продължена без ограничение, тя достига т.нар. сингулярност именно през ноември 2026 г. Това е момент, в който формулата престава да има физически смисъл, а не ден, в който милиарди хора внезапно ще се появят на планетата.
И точно тук действителността опровергава апокалиптичния прочит. Световният демографски растеж се забавя от десетилетия, а раждаемостта пада в огромна част от света. По последните данни на ООН глобалната плодовитост е около 2,3 деца на жена през 2024 г., при 3,3 през 1990 г. Повече от половината държави и територии вече са под нивото от 2,1 деца на жена, необходимо за дългосрочно естествено възпроизводство без миграция.
ООН очаква човечеството да продължи да расте още около пет-шест десетилетия, но не и безкрайно. В World Population Prospects 2024 организацията прогнозира пик от приблизително 10,3 млрд. души в средата на 80-те години на XXI век. След това населението трябва постепенно да започне да намалява и към 2100 г. да бъде около 10,2 млрд. души. Вероятността глобалната популация да достигне своя максимум още през този век се оценява на около 80%.
Дори различните международни модели вече спорят не дали човечеството ще стане „безкрайно“, а кога точно ще започне спадът. Американското Бюро за преброяване прогнозира през 2026 г. около 8,2 млрд. души, 9 млрд. около 2039 г., 10 млрд. около 2060 г. и максимум от приблизително 10,6 млрд. през 2092 г. Това е много далеч от експлозията, която би била нужна, за да се сбъдне математическата крива от 1960 г.
Съществуват и по-ниски сценарии. Изследване, публикувано в The Lancet, прогнозира пик от 9,73 млрд. души през 2064 г., след което населението да намалее до около 8,79 млрд. през 2100 г. Разликата идва от различните предположения за бъдещата раждаемост, смъртност, образование и миграция. Точно затова дългосрочните демографски прогнози са сценарии, а не пророчества.
Популярното твърдение, че световната популация може да достигне пик от около 9 млрд. души още през 2056 г., също има научен произход, но често се представя подвеждащо. Такъв резултат се появява в модел от 2014 г., който допуска много рязък глобален спад на раждаемостта до средно едно дете на жена до края на века. При този конкретен сценарий населението достига около 8,9 млрд. през 2056 г. и след това намалява. Това не е основната прогноза нито на ООН, нито на американските демографи.
Затова и твърдението, че учените от 1960 г. са очаквали хората буквално да бъдат „смазани“ от собствения си брой, трябва да се приема внимателно. Същността на тяхната работа е математическа - те показват, че моделът на свръхускорен растеж не може да продължава безкрайно. Самата абсурдност на резултата е предупреждение, че рано или късно някой от параметрите зад кривата неизбежно трябва да се промени.
И той действително се промени. През втората половина на XX век урбанизацията, по-високото образование на жените, контрацепцията, по-късното създаване на семейство и промяната в икономическия модел доведоха до рязък спад на раждаемостта в Европа, Източна Азия, Северна Америка и редица други региони. Днес демографите все по-често се тревожат не от неконтролируемо пренаселване, а от застаряване, недостиг на работна ръка и свиване на населението.
Това не означава, че растежът на човечеството вече не създава проблеми. В страни от Субсахарска Африка и части от Азия населението продължава да нараства бързо, което увеличава натиска върху жилища, образование, здравеопазване, вода, земеделска земя и инфраструктура. В други държави ситуацията е обратната - раждаемостта е толкова ниска, че правителствата търсят начини да убедят хората да имат повече деца.
Така на 13 ноември 2026 г. светът почти сигурно няма да свърши. Това, което ще „приключи“, е една от най-любопитните математически дати в историята на демографията. Преди 66 години тя показваше докъде би стигнала една крива, ако човешкото поведение никога не се промени. Днес вече знаем, че то се промени драматично - и точно затова петък, 13-и най-вероятно ще си остане просто поредният петък.