Най-ценният ресурс на „Лукойл Нефтохим Бургас“ са хората

От края на август Георги Георгиев заема една от най-високите управленски позиции в структурата на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД - директор по управление на персонала и административните въпроси. Професионалният му път в рафинерията започва още през 2005 г. като полеви оператор на инсталация, след което преминава през позицията ръководител-инсталация и работата като старши инженер-химик диспечер. В продължение на повече от две десетилетия той опознава предприятието буквално от най-ниското производствено ниво до върха на управленската структура.

В дружеството работят 1181 души, но заедно с подизпълнители, логистика и свързани структури около 5000 работни места са пряко зависими от дейността на компаниите на „Лукойл“. Зад тези числа стоят семейства и огромна част от индустриалния живот на Бургаския регион. 

С Георги Георгиев ще говорим и за нещо, което трудно се измерва в тонове произведено гориво - хората. Защо според него „Нефтохим Бургас“ е технологично бижу, как се предава опитът от специалисти с 20-30 години стаж към младите и защо човек, започнал като обикновен оператор, днес казва за рафинерията: „Тук е моят дом.“

-Г-н Георгиев, кога започнахте професионалния си път в „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД и през какви позиции преминахте, преди да стигнете до директор по персонала и административните въпроси? Какво Ви дадоха различните етапи от този път?

- Професионалният ми път в „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД започна през юни, 2005 г. Започнах като полеви оператор на инсталация, след което станах ръководител-инсталация, а от 2014 г. бях част от екипа на дежурните по комбинат (старши инженер-химик диспечер), като всеки следващ етап ми даде различна перспектива към предприятието. За мен това е особено важно, защото управлението на хора в индустриално предприятие не може да се осъществява само от кабинета. Трябва да познаваш производството, неговия ритъм, отговорностите на хората, рисковете, технологичната дисциплина и най-вече културата на организацията.

- Вие познавате рафинерията отвътре и сте свидетел на развитието ѝ през годините. Как се промени „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД през Вашите очи?

- Промяната е много голяма. Рафинерията днес е технологично по-сложно, по-автоматизирано и по-взискателно предприятие. Такава организация като в „Нефтохим“ няма никъде. Това ме научи на отговорност, ред и дисциплина.Една от най-съществените промени е свързана с модернизацията на производствените мощности. Новите технологии изискват не просто физическо присъствие, а много по-високо ниво на инженерна, операторска и аналитична компетентност. Хората трябва да разбират процесите, да работят с автоматизирани системи, да анализират данни и да вземат решения при много високи изисквания към безопасността. Рафинерията, от своя страна, развива тези кадри. Аз съм живият пример. Тръгваш от обикновен работник, от служител на ниските нива на производствения процес и се издигаш по съответните стъпала на йерархията съобразно резултатите, които показваш. Школовката в нашето предприятие е много добра и тук е мястото да благодаря на г-н Никола Николов и на г-н Димитър Добрев, които бяха пример за добри ръководители и управленци. Искам да благодаря и на всички мои колеги, защото най-ценният ресурс на „Нефтохим Бургас“ са хората. Зад технологиите, зад инсталациите и зад всеки производствен резултат стоят професионалисти с огромен опит, знания и отговорност. Благодаря на колегите си за професионализма и отдадеността, както и на ръководството за доверието и подкрепата през годините. Искам специално да благодаря на г-н Евгени Симеонов за начина, по който ръководи предприятието в един изключително сложен период – с ясна посока, последователност и решения, насочени към запазване на стабилността на производството и сигурността на хората. За нас е важно да знаем, че зад ежедневната ни работа стои ръководство, което разбира отговорността към предприятието и към хората в него.

- Един от най-сериозните тестове беше преминаването към неруски суров петрол. Каква роля изигра експертизата на служителите?

- Това беше изключително сериозен професионален тест и според мен един от най-ясните примери за реалната стойност на човешкия капитал в рафинерията. Преходът към неруски суров петрол не е просто смяна на доставчик. Различните суровини имат различни характеристики и изискват технологичен анализ, планиране, оптимизация на режимите и много добра координация между различните звена. При използването на руски петрол, производството течеше много по-гладко, защото инсталациите са създадени за работа със сорт Уралс. Но с новия микс за нас това беше повратен момент и в технологията, и в производствения процес. Не можеш да се отпуснеш и за миг, не можеш да рискуваш. Трябва постоянно да наблюдаваш динамиката и движенията на формулите. Много е тежко за персонала, но те са свикнали на стресови ситуации и са истински професионалисти.Всичко при нас работи на пълен капацитет - системите и, най-важното, човешкият ресурс.

- Колко души работят директно в дружеството и колко още работни места са свързани с дейността му?

- При нас работят 1181 души.Но ако искаме да измерим реалния трудов отпечатък, не трябва да спираме до тази цифра. Около рафинерията има цяла екосистема от компании, които осигуряват транспорт, техническа поддръжка, строително-монтажни дейности, ремонти, инженеринг, логистика, охрана, обслужване и други услуги. Само няколко от публично регистрираните компании, работещи на площадката, са с десетки или стотици служители. Заедно с подизпълнителите, всички логистични служби и прилежащите структури – около 5 000 души работят за дружествата на ,,ЛУКОЙЛ‘.  Всички те имат семейства и всички те са част от голямото семейство на компанията. Следователно, ако трябва да обобщим колко души разчитат на ,,ЛУКОЙЛ‘‘, то цифрата ще е няколко пъти по-голяма от 5 000.

- Колко време е необходимо, за да бъде подготвен един специалист?

- Тук няма универсален срок, защото зависи от професията. Въпросът за израстването в „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД зависи от човека - колко е заинтересован и колко иска да се развива. Човек може сравнително бързо да бъде въведен в една обща производствена среда, но за да стане самостоятелен оператор или специалист, който може да носи отговорност за сложна технологична система, са необходими години. Обучението започва още с постъпването - въвеждащо обучение, безопасност, технологични процеси, работа с конкретното оборудване, наставничество и практически опит. След това следват периоди на специализация и оценка на компетентностите. Аз имах желание и ми беше дадена възможност. Благодарен съм на всички колеги, от които научих много, и на ръководството, което ми е дало шанс.

- Има ли професии, за които трудно се намират хора?

- Да. Това е тенденция, която се усеща в цялата българска индустрия, а не само при нас. Особено ценни са инженери и техници с добра фундаментална подготовка - усеща се глад на специалисти. Затварят се и се закриват паралелки. Нужни са инженер-химици и средни специалисти. Усеща се глад на качествени заварчици, техници, механици, специалисти по автоматика и АСУТП. Вече няма стругари, фрезисти и заварчици. Точно затова една от стратегическите задачи на работодател като „Лукойл Нефтохим Бургас“ е не просто да търси готови кадри, а да участва в тяхното създаване още от професионалното образование и университета.

- Как привличате младите кадри?

- Провеждам срещи с академичната общност в Бургас, дори съм в няколко комисии, и смятам, че това е правилният път към поддържане на техническата памет на предприятието. Под ръководството на г-н Евгени Симеонов ще бъде създадена програма за привличане на млади кадри, които да бъдат обучавани и да се развиват в тази строго специфична сфера. Това може да стане благодарение на синергия между академичната общност, „Нефтохим Бургас“ и бизнеса в региона. Държа да кажа, че „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД е технологично бижу и трябва да бъде подсигурено технологичното му бъдещето с подходящите кадри.

 - Какво включва социалният пакет?

- В „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД социалната политика е традиционно важна част от отношенията между работодател и служители. Сред основните придобивки са транспортно обезпечаване, безплатно хранене, допълнително доброволно пенсионно осигуряване, медицинска застраховка, застраховка „Живот“ и „Трудова злополука“, профилактични прегледи, подпомагане при раждане и майчинство, допълнителни възнаграждения за трудов стаж и специфични режими на работа, както и възможности за профилактика и почивка. Придобивките са част от КТД, който се сключва на годишна база между Синдиката на българските нефтохимици и  „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД. Ние вярваме, че  социалната политика трябва да се развива според потребностите на хората. За нас е важно служителят да усеща, че работодателят го разглежда като човек с професионални и семейни потребности, а не само като длъжност в организационната структура.

- Как се предава опитът от специалистите с 20–30 години стаж към младите?

- Младите специалисти минават през всички структури, а ние ги насърчаваме по време на всяка тяхна стъпка. Ние предаваме опита, който имаме, за да оставим в ръцете на бъдещото поколение един функциониращ, правилно управляван завод. В една рафинерия има знания, които не могат да бъдат предадени изцяло чрез инструкция. Те се натрупват от реалния опит – как реагира една система, как се разпознава отклонение, как се взема решение в нестандартна ситуация.

- Как несигурността през последните години се отразява върху служителите?

- При ситуацията, която се разви с промяната в статута и санкциите, служителите в началото се притесняваха, но г-н Димитър Добрев, нашият производствен директор и г-н Павлин Ваковски, президент на Синдиката на българските нефтохимици, винаги се отнасяха с уважение към техните тревоги и успокояваха оперативния персонал.Засега нямаме притеснения. При една толкова тежка ситуация, когато работиш в много профилиран, нишов сектор, ако останеш без работа, е много трудно да бъдеш позициониран на пазара на труда. Нашата задача като ръководители е да не допуснем несигурността да се превърне в дезорганизация. Затова трябва да се говори открито, в рамките на информацията, която може да бъде споделена, и да се дава ясна перспектива за това, което зависи от нас.

 - Има ли отлив на кадри заради несигурността?

- Рафинерията е специфична среда. Разбира се, имаме и движение на кадри – както всяка голяма организация. За последните две години около десетина души решиха, че тази стресираща и много активна дейност не е за тях, че нямат необходимите знания да работят в тези динамични условия и не се чувстват подготвени. Нашата цел не е да предотвратим всяко напускане, а да поддържаме здравословен баланс между задържане на опитните специалисти и привличане на ново поколение. Мога да кажа, че в „Лукойл Нефтохим Бургас“ целта ни е една – непрекъснати доставки, стабилност на системите и качествен производствен процес. Работим в хармония, работим като един, работим с ясна цел. Ако искаме да направим това, което сме си поставили за цел, ще го направим.

 - Ако пред Вас стои млад инженер или техник на 22–23 години и Ви попита: „Защо да избера рафинерията?“

- Ако си вдъхновен от тази професия и я обичаш - ще я работиш цял живот. За мен „Нефтохим Бургас“ е моето семейство. Тук е моят дом. И бих поканил всеки, който иска да участва в развитието на региона, в производството и има необходимите качества, да избере „Нефтохим Бургас“.