„Галъп“: Йотова и Вълчев водят с 44,9%, Гюров и Кандев изостават с 20 пункта

Илияна Йотова и Кирил Вълчев влизат в решаващата част на президентската кампания с 44,9% подкрепа сред решилите да гласуват, а Андрей Гюров и Георги Кандев са втори с 24,8%. Това показва национално представително проучване на „Галъп Интернешънъл Болкан“ преди президентските избори на 25 октомври.

Дистанцията между първите две двойки е малко над 20 процентни пункта, а според анализа на социолозите Гюров и Кандев се очертават като основния конкурент на Йотова и Вълчев и най-вероятния им съперник при евентуален балотаж.

Първата голяма снимка преди президентския вот: Йотова с 41,4%, Гюров с 21,9%

На трета позиция в изследването са Костадин Костадинов и Петър Волгин с 10,9%. След тях се нареждат Иван Христанов и Стоянка Черкезова с 4,1%, Радостин Василев и Красимир Манов с 2,6%, Николай Ненчев и Цвета Кирилова с 2,1%, Ивайло Симеонов и Косьо Стойчев с 1,7% и Ивелин Михайлов и Юлиана Матеева с 1,6%.

Данните към началото на кампанията показват ясно изразен лидер, отчетлива втора позиция и значително по-ниска подкрепа за останалите кандидати. При тези нагласи и очакваното участие в изборите балотажът между първите две двойки се очертава като най-вероятния сценарий.

Социолозите обаче предупреждават, че резултатът на евентуален втори тур не може да бъде изчислен директно от подкрепата на първия. Решаващи могат да се окажат избирателите на отпадналите кандидати, мобилизацията на партийните ядра и способността на двамата финалисти да привлекат хора, които все още се колебаят.

Само 37% готови да гласуват, балотажът май е неизбежен

„Галъп“ очаква по-ниска активност в сравнение с последните парламентарни избори. Според проучването до урните могат да стигнат между 2,3 и 2,4 млн. души, или около 36% от избирателите.

Съществен фактор може да бъде поведението на симпатизантите на ГЕРБ и ДПС. Повече от половината от привържениците на двете партии, които не участват със собствени кандидатури в президентската надпревара, по-скоро не възнамеряват да гласуват. При ниска обща активност тази група представлява значителен резерв, особено при евентуален втори тур.

Проучването показва и колко твърдо е решението на избирателите. Общо 52,8% от категорично заявилите, че ще гласуват, казват, че са избрали своя кандидат още преди началото на кампанията и определят решението си като традиционно.

Този дял очертава устойчиви електорални ядра около част от кандидатурите. Те са по-слабо податливи на промяна вследствие на отделни събития, политически конфликти или скандали в рамките на кампанията.

В същото време 34,7% от избирателите посочват, че оформят окончателното си решение именно в хода на предизборната кампания. Това оставя възможност за движение в нагласите през оставащото време до вота, включително и при кандидатите извън първите две позиции.

В кадър: Щабовете на Йотова и Гюров се засякоха в ЦИК, Вълчев внесе документите пръв

Още 12,5% вземат решение в самия край на кампанията. От тях 9,8% определят избора си през последните дни преди гласуването, а 2,7% решават за кого да дадат гласа си едва в изборния ден. При очакваната ниска активност и този дял може да има значение за крайното разпределение.

Личността на кандидата се оказва водещият мотив за 38,9% от гражданите. За тях по-важен е самият претендент за президент, отколкото политическата сила, която го подкрепя.

За други 24,4% определящи са партиите зад съответната кандидатура. Според данните този фактор има най-голяма тежест сред избирателите с устойчиви партийни предпочитания.

Външнополитическите позиции и геополитическата ориентация на кандидатите са решаващи за 15,6% от участниците в изследването. Този показател е по-висок от дела на хората, за които водещ фактор е цялостната предизборна програма - 10,1%.

Така проучването очертава президентски вот, в който личността на кандидатите, твърдите политически ядра и поведението на колебаещите се избиратели могат да имат различна тежест на първия и на евентуалния втори тур.

Националното представително изследване е проведено между 26 септември и 6 октомври 2026 г. сред 987 пълнолетни граждани чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по метода „лице в лице“. Проучването е част от независимата изследователска програма на „Галъп Интернешънъл Болкан“ и е финансирано със собствени средства.