Кръвният център на Бургас е построен, а днес МС отпусна още 4 млн. евро за супермодерна апаратура
Близо 4 млн. евро влизат в най-важната финална фаза от изграждането на Районния център по трансфузионна хематология в Бургас. Днес МС одобри транша да се преведе по бюджета на Министерството на здравеопазването, за да се закупи медицинска апаратура и стопански инвентар, с които структурата трябва да бъде доокомплектована и подготвена за пълноценна работа. Това е най-голямото отделно публично обявено финансиране за проекта след създаването на центъра и идва в момент, когато строителната част вече е в напреднал етап.
Строителството на практика вече е завършено, а сумата затваря най-скъпата част от пъзела - техниката, без която една сграда не може да се превърне в истински кръвен център. Тя е необходима, за са се завърши пълен технологичен цикъл - вземане на кръв, диагностика, преработка, съхранение, контрол на качеството и предоставяне на кръв и кръвни съставки на болниците в областта. Именно това Бургас чака десетилетия.
Историческа стъпка за Бургас: Започна изграждането на дългоочаквания Кръвен център
Новите 3,918 млн. евро не са просто поредното малко междинно плащане. По проследимите решения на държавата преди тях има няколко ключови финансови стъпки. През октомври 2024 г. Министерският съвет отпуска 336 хил. лв. за административната подготовка на новата структура и за организацията на обществените поръчки. През февруари 2026 г. са одобрени още 141 803 евро за междинно плащане по договора за реконструкцията на сградата. Още в държавния бюджет за 2024 г. са били предвидени 5 млн. лв. - 1,2 млн. лв. за ремонт и 3,8 млн. лв. за обзавеждане и оборудване.
Точно тук е важно уточнението - сегашните почти 4 млн. евро не са просто остатък от старите 5 млн. лв. Те представляват ново финансиране за доокомплектоване на центъра и показват колко по-голям в крайна сметка се оказва реалният ресурс, необходим за пълното му въвеждане в експлоатация.
Зад сухите числа обаче стои една от малкото големи регионални теми, които през годините успяха да обединят представители на различни политически сили, местната власт и здравната общност. Това не е проект, който може честно да бъде приписан на една партия или на един кабинет. За него работиха последователно Община Бургас, УМБАЛ Бургас, областната администрация, Министерството на здравеопазването и народни представители от различни парламентарни групи.
Сред имената, които през годините работеха за проекта, са Петър Кънев, Жечо Станков, Галя Василева, Андрей Рунчев, Димитър Найденов и други депутати и обществени фигури от Бургаския регион. Самият факт, че темата оцеля през поредица кратки парламенти, служебни кабинети, редовни правителства и политически кризи, показва колко широко беше съгласието около нея.
Но ако трябва да се посочи човекът, който превърна Кръвния център в лична кауза и не спря да я връща на дневен ред, това безспорно е покойният Любен Дилов-син. Още през август 2021 г. той заяви публично в Бургас, че градът трябва да има сертифициран Кръвен център и че въпросът трябва да бъде решен още с актуализацията на бюджета. Тогава Дилов аргументира настояването си с абсурда дарената в Бургас кръв да бъде транспортирана до Стара Загора за обработка и после връщана обратно, при положение че през летните месеци населението на региона рязко нараства.Това не остана еднократно политическо изказване. Дилов продължи да настоява през следващите парламенти, да търси подкрепа и да превръща темата в една от постоянните си задачи като бургаски народен представител.
Паралелно с него голяма роля имаше и дългогодишният депутат от БСП Петър Кънев. В началото на 2026 г. бившият областен управител Пламен Янев, който упраляваше от друга политическа сила, публично посочи именно Кънев като един от хората с основен принос за институционалното пробиване на проекта. Така Кръвният център се превърна в рядък пример за тема, по която политически противници работиха в една посока.
Местната власт също изнесе сериозна част от тежестта. Община Бургас финансира изработването на техническия инвестиционен проект за преустройството на сградата, а УМБАЛ Бургас предостави база в комплекса си в ж.к. „Зорница“. Именно наличието на конкретна сграда и готов проект се превърна в един от аргументите държавата да премине от обещания към реално финансиране.
Когато центърът заработи напълно, най-сетне ще отпадне един от най-големите медицински абсурди за Южното Черноморие. В момента дарената в Бургас кръв трябва да премине обработка извън областта, основно в Стара Загора, преди да бъде върната като готов кръвен продукт. При спешни операции, тежки травми, родилки и масови инциденти всяко подобно забавяне носи допълнителен риск.Нуждата от собствен център се доказва и от самите бургазлии. През 2024 г. желаещите да дарят кръв са 10 833, а реалните дарители - 9176. Година по-късно регистрираните вече са 11 213, а успешно дарилите - 9812. Това е активност, сравнима и дори по-висока от тази в градове, които от десетилетия разполагат с напълно оборудвани районни центрове.
Затова днешното решение за почти 4 млн. евро е повече от бюджетен ред. То е една от последните големи части от кауза, която години наред изглеждаше непостижима и която оцеля именно защото около нея се събраха хора от различни политически лагери. Местната власт даде проекта и базата, различни правителства осигуряваха средства, депутати от няколко партии натискаха институциите, а лекарите доказваха ежедневно защо центърът е необходим.
Добави Коментар