Барселона пламна заради жилищната криза: 30 ранени полицаи, 13 арестувани и предсрочни избори в Испания

Барселона осъмна след една от най-напрегнатите нощи от началото на жилищната криза в Испания - с горящи контейнери, барикади, 30 ранени полицаи и 13 задържани. Безредиците избухнаха след края на масовата демонстрация за достъпни жилища на 5 октомври, в която според градската полиция са участвали около 20 000 души, а организаторите твърдят, че броят им е достигнал 120 000. Самото шествие е преминало спокойно, но малко след края му групи с прикрити лица започнали да хвърлят бутилки, павета, фойерверки и други предмети срещу силите на реда. До полунощ центърът на града се превърнал в сцена на сблъсъци и пожари. 

По актуализирани данни на каталунската полиция Mossos d'Esquadra са били ранени 30 служители, всички с леки травми. Арестувани са 13 души, сред които и непълнолетно момиче. Полицията съобщава за 28 издигнати барикади и 22 пожара, които пожарникарите са гасили в различни части на центъра. Най-сериозните сблъсъци са били около Rambla de Catalunya, площад Catalunya и улица Pelai, където са били подпалени строителни материали и контейнери. Поне един автомобил и няколко велосипеда са пострадали от огъня. 

Напрежението започнало около 21:30 часа, когато полицията призовала останалите участници да освободят района около Passeig de Gràcia и Gran Via. Около 22:15 часа започнали първите действия за разпръскване на агресивните групи, а част от тях се прехвърлили към площад Catalunya, където продължили хвърлянето на предмети и палежите. По данни на EFE сблъсъците са продължили и след полунощ. 

Протестът в Барселона първоначално е бил планиран за 3 октомври, но е отложен заради предупреждение за проливни дъждове. На същия ден десетки хиляди излязоха на улиците в около 50 испански града. В Мадрид полицията преброи приблизително 70 000 участници, а във Валенсия се стигна до сблъсъци, при които силите на реда използваха сълзотворен газ и гумени куршуми. Демонстрантите настояват за ограничаване на наемите, спиране на принудителните извеждания без алтернативно жилище и по-силни ограничения върху спекулативното изкупуване на имоти. 

В основата на напрежението стои задълбочаващият се недостиг на достъпни жилища. Според Reuters дефицитът на жилища в Испания може да достигне около 1 млн. до 2028 г., а страната разполага с едва около 1,7% социални жилища спрямо общия жилищен фонд. В големите градове натискът е особено силен заради високите наеми, краткосрочните туристически наеми, недостига на ново строителство и силното търсене. Жилищният въпрос вече е сред най-важните политически теми за испанските избиратели.

Искрата за последната вълна от протести стана случаят с 87-годишната Марикармен Абаскал от Мадрид, чието извеждане от жилището ѝ предизвика силен обществен отзвук. След това недоволството се разрасна, а натискът върху правителството на Педро Санчес се усили още повече, когато Конгресът отхвърли два декрета, насочени към защита на наемателите и ограничаване на изгонванията. Именно този парламентарен провал се превърна в непосредствения политически фон на масовите демонстрации.

На 5 октомври премиерът Педро Санчес обяви предсрочни парламентарни избори за 29 ноември - девет месеца преди края на мандата на парламента. Решението беше взето след провала на жилищните декрети и след уикенд на масови протести в цялата страна. Санчес заяви, че правителството има нужда от по-широка парламентарна подкрепа, за да прокара политиките си. 

Въпреки насрочения вот правителството не се отказва от жилищния пакет. На 6 октомври кабинетът подготви нови спешни мерки, включително удължаване на защитата срещу принудителни извеждания за уязвими хора до 2030 г., по-строги правила за сезонните и стаен тип наеми, ограничения върху спекулативните покупки и данъчни стимули за собственици, които отдават жилищата си при по-достъпни условия. 

Така жилищната криза вече не е само социален проблем, а се превърна в централна политическа тема преди предсрочните избори. Безредиците в Барселона показаха докъде може да стигне напрежението, когато недоволството от високите наеми, липсата на жилища и несигурността на наемателите се съчетае с усещането, че институциите не успяват да дадат достатъчно бърз отговор.