Семейните аптеки натискат НЗОК за повече пари и разплащане до 14 дни
Семейните аптеки настояват възнаграждението за изпълнение на рецепти, заплащани изцяло или частично от НЗОК, да бъде увеличено с 25%, а Касата да се разплаща с аптеките до 14 календарни дни след приемането на отчетните документи. Исканията са част от декларация, приета от участниците в XIV Фарма Бизнес Форум за аптечния бизнес, проведен от 2 до 4 октомври в Свети Влас. Документът очертава цялостна визия за бъдещето на аптечната мрежа, достъпа до лекарства, дигитализацията и ролята на магистър-фармацевтите. Участниците настояват държавата да разглежда лекарствоснабдяването като част от националната здравна сигурност, а не единствено като търговска дейност.
Едно от конкретните предложения е НЗОК да актуализира възнаграждението за обработването и изпълнението на рецепти с 25%. Аргументите са свързани с разходите за електронни предписания, информационни системи, поддържане на лекарствени наличности, квалифициран персонал и професионалната отговорност на фармацевтите. Самите автори на декларацията уточняват, че подобно увеличение трябва да премине през финансова обосновка, оценка на бюджетния ефект и договаряне по установения ред. Предлага се и постоянен механизъм, по който тези възнаграждения да се преразглеждат периодично според предварително определени показатели.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Семейните аптеки питат властта: Кой прибира милиардите за лекарства?
Другото настояване е срокът за плащане към аптеките да бъде свален до 14 календарни дни. Според участниците във форума сегашният модел принуждава аптеките да финансират със собствени оборотни средства лекарства и дейности, които впоследствие се покриват с публични средства. Това натоварване се усеща най-силно при малките и семейните аптеки, особено когато поддържат скъпи медикаменти или обслужват населени места с ограничен пазар. Затова декларацията предлага ясни правила кога започва да тече срокът, как се приемат отчетите и в какви срокове се отстраняват технически несъответствия.
Фармацевтичният сектор иска Министерството на здравеопазването да изготви национален анализ на аптечната мрежа. Той трябва да покаже къде няма действащи аптеки, къде липсват магистър-фармацевти и в кои райони пациентите трудно достигат до лекарства, плащани с публични средства. Проблемът вече се вижда в редица части на страната - през февруари Флагман.БГ съобщи, че 18 общини са останали без нито една аптека. Именно за такива райони декларацията предлага целеви и финансово обезпечени механизми за подкрепа на аптечни дейности от обществен интерес.
ВИЖТЕ ОЩЕ: 18 общини в България останаха без аптека, хората пътуват километри за лекарства
В документа е заложена и национална визия „Аптека 2030“. Според нея аптеката трябва постепенно да се развива отвъд традиционното отпускане на лекарства и да се превърне в достъпен център за фармацевтична консултация, лекарствена безопасност и подкрепа на пациентите при провеждането на терапия. Новите дейности обаче не трябва да се въвеждат без законова регламентация, стандарти за качество, ясно определени професионални отговорности и устойчиво финансиране. Специален акцент е поставен върху семейните и независимите аптеки, които в малките населени места често са единствената точка за достъп до лекарствени продукти и професионален съвет.
Декларацията поставя сериозен акцент и върху недостига на лекарства. Участниците предлагат електронни механизми за ранно предупреждение, оценка на риска и обмен на информация между институциите и участниците във веригата на лекарствоснабдяването. Целта е проблемът да бъде засичан преди пациентът да остане без необходимата терапия. Само преди дни пациентски организации също предупредиха, че електронната рецепта сама по себе си не решава проблема, когато необходимият медикамент физически липсва от пазара.
Предложения има и към Министерството на финансите и Народното събрание. От финансовото ведомство се иска при бюджетното планиране да отчита не само цената на лекарствата, а и разходите те да достигат сигурно и навреме до пациента. Към парламента е отправен призив законодателните промени в сектора да минават през оценка за отражението им върху пациентите, аптечната мрежа и конкуренцията. Участниците във форума настояват и аптеките да бъдат включвани още при създаването и изпитването на нови електронни системи, вместо техническите проблеми впоследствие да се прехвърлят върху фармацевтите и пациентите.
Декларацията представлява обща професионална позиция и пакет от предложения, които тепърва трябва да бъдат обсъждани от институциите. Сред първите стъпки, за които настояват участниците във форума, са създаването на „Аптека 2030“, национален анализ на аптечната мрежа, механизъм за лекарствена сигурност, 25% увеличение на възнаграждението за рецепти и плащане към аптеките в срок до 14 дни.