Вашият сигнал Връзка с Флагман
Управител:
Веселин Василев, email: v.vasilev@flagman.bg

Главен редактор:
Катя Касабова, email: k.kassabova@flagman.bg

Коментарите под статиите се въвеждат от читателите и редакцията не носи отговорност за тях! Ако откриете обиден за вас коментар, моля сигнализирайте ни!

Нормативен хаос: Защо новите промени в Закона за хазарта са опасни

Ключови думи: Закон за хазарта, ЗИДЗХ, промени в Закона за хазарта, хазартен сектор, данък хазарт, НАП, нелегален хазарт, реклама на хазарт, лицензи за казина

Едва две години след шумно рекламираните промени в Закона за хазарта от 2024 г., управляващите предложиха изцяло нов Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за хазарта (ЗИДЗХ) с планирано влизане в сила от 1 януари 2027 г. Този нов проект разкрива хроничен институционален дефект: лансират се законодателни актове, които скоро след това самите им автори признават за неработещи.

Под предлог за „затягане на контрола“ и „защита на обществения интерес“, държавата лансира пакет от мерки, които не просто са юридически и икономически недомислени, а заплашват да постигнат пълен обратен ефект – фалити в легалния бизнес, дискриминация за българските медии, ощетяване на фиска и подаряване на пазара на нелегални офшорни оператори.

По-долу следва подробен разбор на петте най-деструктивни елемента в предложения правителствен акт:

1. Наземният сектор и новото облагане: Сбъркан онлайн модел върху локален физически бизнес

Проектът (§ 18, ал. 5 и 6, както и § 77) разгражда действащия десетилетия наред специален окончателен данък за игралните зали и казината (уреждан досега в ЗКПО според физическия капацитет и броя експлоатирани съоръжения) и го заменя с хибриден, практически непосилен модел:

Защо това е концептуална и икономическа грешка?

1. Несъвместима пазарна логика: Законопроектът механично пренася модела на онлайн хазарта върху локална наземна дейност. Онлайн операторът работи с национален обхват, централизирана софтуерна среда и без обектови физически разходи. Физическата игрална зала оперира на конкретен адрес, в конкретен квартал или малък град, с строго ограничен локален клиентопоток и огромни постоянни разходи (наеми, охрана, заплати, осигуровки, сервиз).

2. Липса на предвидимост и за бизнеса, и за бюджета: Сегашният окончателен налог гарантира на държавата стабилни и прогнозируеми постъпления, обвързани с броя машини. При новия хибрид тежестта се дължи в пълен минимален размер дори при нулев оборот, слаб трафик или сезонен спад. Вместо стабилна данъчна база, фискът става заложник на волатилни месечни резултати и масови фалити.

3. Техническа ненадеждност на данъчната основа: Новият чл. 42а задължава залите и казината да осигурят автоматизирано отчитане в реално време на всеки залог и всяка печалба от всеки отделен автомат към сървърите на НАП. В страната работят десетки хиляди машини от различни поколения, софтуерни протоколи и конфигурации. Всяко забавяне в мрежата, техническо разминаване или прекъсване на връзката ще прави данъчната основа спорна, отваряйки вратата за манипулации, административен рекет и безкрайни съдебни дела.

Парадоксът на рестрикциите: Как забраните върху хазарта захранват сенчест пазар за 92 милиарда евро в Европа

2. Отстоянията и изискването за населени места над 10 000 жители: Екзекуция на заварени инвестиции

Чрез § 75 от Преходните и заключителни разпоредби на проекта се въвежда императивен краен срок: до 30 април 2027 г. всички лицензирани организатори на игри в зали и казина да представят пред НАП документи за съответствие с чл. 4, ал. 6 (локация единствено в градове с над 10 000 жители) и чл. 44, ал. 1 (минимум 300 метра отстояние от училища, детски градини, читалища, детски площадки, студентски общежития и социални услуги). Ако не го направят, по силата на чл. 86, ал. 1, т. 9 лицензът се отнема окончателно.

Защо това представлява груб правен произвол?

3. Онлайн рекламата: Пълна забрана, подарък за дигиталните гиганти и ликвидация на българските медии

С предложения § 8 от проекта (чл. 10 ЗХ) държавата предвижда тотална, обща забрана за реклама на хазартни игри, оператори, търговски марки и знаци под каквато и да е форма, с изключение единствено на фасадите на самите обекти, собствените сайтове на организаторите и ДП „Български спортен тотализатор“. Паралелно се прекратява действащият лицензионен режим за афилиейт сайтовете (§ 79).

Защо тази забрана е неработеща и вредна?

4. Изискването за локален сървър: Илюзия за контрол и нарушаване на Регламент (ЕС) 2018/1807

С § 5, т. 1, б. „а“ и § 31 правителството премахва възможността централната компютърна система (ЦКС) и комуникационното оборудване на операторите да се намират на територията на друга държава от ЕС/ЕИП или Швейцария. Досега действащият механизъм – ЦКС в държава от ЕС плюс контролен локален сървър (КЛС) в България за огледален запис и контрол на НАП/ДАНС – се зачерква в полза на задължително физическо разполагане на цялата основна инфраструктура у нас.

Защо това е груба грешка?

1. Нарушение на европейския Регламент за свободно движение на нелични данни: Член 4, § 1 от Регламент (ЕС) 2018/1807 изрично забранява националните изисквания за локализиране на данни. Изключения се допускат единствено по съображения за „обществена сигурност“ при стриктна пропорционалност, като административното или фискално удобство не са валидни основания.

2. Няма контролен дефицит в действащия режим: Българската нормативна уредба и в момента задължава операторите да подават всяка трансакция в реално време, да пазят пълна информация за сесии, депозити и печалби на контролния локален сървър и да предоставят неограничен отдалечен достъп на НАП. Физическото преместване на хардуера на територията на България не носи нито един байт допълнителна информация.

3. Технически рискове и киберсигурност: Принудителната изолация на българския сегмент изисква дублиране на системи, чупене на глобални клъстери за сигурност, нарушаване на процедурите за бекъп и реакция при аварии (Disaster Recovery). Освен това липсва изричен технически преходен срок в § 71, което поставя функциониращи оператори в правен вакуум.

5. Място на стопанска дейност в България: Данъчна фикция в пряк сблъсък с чл. 56 ДФЕС

С новите ал. 6 и 7 на чл. 6 от ЗХ (§ 5 от проекта) се въвежда задължение чуждестранните лицензирани оператори от ЕС да осъществяват дейността си единствено чрез място на стопанска дейност в България, регистрирано в БУЛСТАТ. Проектът директно постулира законова фикция: притежаването на лиценз за онлайн залагания автоматично „се смята“ за дейност чрез такова място.

Защо тази конструкция е недопустима?

Заключение: Пътят към съдебни искове за стотици милиони евро

Предложеният Проект на ЗИД на Закона за хазарта е пример за законодателен волунтаризъм, при който липсват елементарни икономически анализи и оценка на въздействието. Приемането му в този вид създава директни рискове за държавата:

1. Неприложимост по Директива (ЕС) 2015/1535: Тъй като се въвеждат нови технологични правила и изисквания за услуги и локализация на данни, България е длъжна предварително да нотифицира проекта пред ЕК с 3-месечен период на изчакване. Неспазването на тази процедура прави нормите неприложими спрямо бизнеса (дела CIA Security, Unilever Italia).

2. Отговорност за вреди по правото на ЕС: При доказано нарушение на свободите по чл. 49 и чл. 56 ДФЕС и чл. 16 и 17 от Хартата на основните права, засегнатите лица могат да заведат искове срещу държавата по чл. 203 от АПК и ЗОДОВ за пълно обезщетяване на претърпените вреди и пропуснати ползи.

Вместо стабилност и защита на уязвимите групи, предложеният проект ще донесе съдебен хаос, ликвидация на български бизнеси и разцвет на нелегалния хазартен сектор. Единственото разумно решение е пълното оттегляне на проекта и стартиране на широк експертен дебат с участието на икономисти, технологични специалисти и представители на засегнатите сектори.

Източник на материала : Novini.bg

1
Коментара по темата
1.
Бай..,..
05.10.2026 20:03:32
А бе, толкова необитаеми села има в България ! Има инфраструктура, направете си казина, организирайте си охрана и туй -то !
  Добави Коментар
Картина на Ван Гог продадена за рекордните 190 млн. долара „Цъфнали кестени“ постави нов аукционен рекорд за художника, а зад продажбата стои и история, свързана с нацистките преследвания Русия и Бахрейн искат Карлос Насар! Шампионът отказал нови предложения за огромни пари Двете федерации настойчиво се опитват да привлекат българската звезда, а офертата от Манама била особено щедра
Поредна голяма търговска верига хваната с надценки в разрез със закона! Името ѝ остава тайна Проверка на млечни продукти разкри разлики над 10% при третирането на доставчиците. КЗК получи материалите, а санкцията при доказано нарушение достига 10% от оборота Не изключвайте климатика на колата през зимата! Ето защо това е грешка, която шофьорите допускат Автомобилната система не служи само за охлаждане. Тя премахва влагата от купето, подобрява видимостта и предпазва компонентите от повреди
Лихвите тръгват нагоре? Ипотеките може да поскъпнат Според анализ на Oxford Economics 99,5% от новото кредитиране в България е с плаващи лихви, а икономистите очакват промяната да засегне и пазара на имоти Ще поскъпнат ли токът и газът? Финансов експерт с прогноза за цените Дончо Барбалов очаква успокояване на енергийните пазари и отслабване на инфлационния натиск през следващите месеци. Засега обаче природният газ у нас е с над 32% по-скъп спрямо октомври
Кирил Вълчев обяви оставката си начело на БТА Избраният за вицепрезидент ще подаде писмено заявление след получаване на удостоверението от ЦИК, поиска и по-високи заплати за журналистите в обществените медии Гърция раздава по 400 евро на пенсионерите преди Коледа, без значение колко е пенсията им Около 2,2 млн. души ще получат годишната помощ до 30 ноември, доходите и имуществото вече не са условие за отпускането ѝ
България с мощна реклама във Варшава, иска 800 хил. полски туристи Страната ни се представя с един от най-големите щандове на международния форум, а министърът на туризма Илин Димитров получи престижно отличие Царево показва красотата на Южното Черноморие в Германия, привлича туристи с море и Странджа Общината участва в международното изложение Touristik & Caravaning в Лайпциг, където представя плажовете на Силистар и Ахтопол, устието на Велека и природните маршрути в Странджа
България купува 57 френски оръдия за близо 700 млн. евро, депутати оспориха цената 158 депутати подкрепиха модернизацията на Сухопътните войски, но ГЕРБ и ДБ поискаха обяснение за увеличената цена. Доставките трябва да приключат до края на 2030 г. Зареждате телефона през нощта? Включете тази настройка, за да спасите батерията Скрита в менюто на смартфона функция задържа заряда около 80% през нощта и го довършва преди събуждане