Франция в пламъци: 15-годишен остана без ръка, подпалиха училище със 100 души вътре

Франция се тресе от безпрецедентна за последните години вълна от ученически бунтове, която за броени дни превърна недоволството от липсващи учители, препълнени класове и рушащи се гимназии в национална криза. Движението, започнало от училища в парижките предградия, вече е обхванало стотици учебни заведения в цялата страна, а в най-силните дни действия са отчетени в близо една трета от френските гимназии. Над 5000 души са задържани от началото на ескалацията, около 85% от тях са непълнолетни, а десетки училища са подпалени или разграбени. На този фон един инцидент в северния град Ланс се превърна в най-тежкия символ на сблъсъка между разгневените ученици и държавата.

15-годишен ученик снощи загуби лявата си ръка при взрив на полицейска граната в района на гимназия „Огюст Беал“. Reuters съобщава, че момчето е участвало в протест срещу състоянието на френската образователна система, когато е било тежко ранено. Първоначалната версия беше, че тийнейджърът е вдигнал гранатата от земята, но обстоятелствата около експлозията остават неизяснени и вече са предмет на официално разследване. Френските медии уточняват, че трябва да се установи дали ученикът действително е взел устройството, или то е попаднало непосредствено до него при действията на полицията.

Снощи около гимназията в Ланс се бяха събрали между 200 и 250 младежи. Част от протестиращите са хвърляли камъни и пиротехнически средства срещу силите на реда, след което на място е изпратено специализирано подразделение CRS. Полицията е прибегнала до гранати за разпръскване и други средства за овладяване на тълпата. Разследването на тежкото нараняване е поверено на Генералния инспекторат на Националната полиция, който проверява действията на служителите на реда.

Близо 2000 арестувани само за ден: Как ученическите протести във Франция прераснаха в улични сблъсъци

Случаят в Ланс не е изолиран. По данни на френски медии това е поредното разследване срещу действия на полицията от началото на ученическата мобилизация. В други градове също има ранени младежи, включително след употреба на оръжия за несмъртоносно въздействие. За правителството проблемът вече е двоен - властта трябва едновременно да овладее насилието по улиците и да отговори на обвиненията, че прекомерната сила допълнително радикализира част от учениците.

Паралелно с драмата в Ланс Париж осъмна с друго тревожно събитие. Маскирани младежи атакуваха професионалната гимназия „Никола-Луи Воклен“ в 13-и район и подпалиха входната зона на училището. Около 100 ученици и служители се оказаха вътре, докато огънят обхващаше пространството пред сградата. Директорката Карол Зербиб разказа, че нападателите са били с качулки и маски и са действали организирано и агресивно, а самата атака е продължила около 15 - 20 минути.

Пожарникарите успяха да овладеят огъня и хората в сградата бяха изведени. Кадри от мястото показаха почернели входове, счупени прозорци, изгорели велосипеди и контейнери. Според официалните данни най-малко 24 гимназии във Франция вече са били подпалени или тежко разграбени от началото на протестите. Министерството на образованието отчита и 78 ранени служители, като властите подчертават, че част от най-тежките нападения са дело на лица, които не учат в съответните училища.

17-годишен българин остана в ареста във Франция след жесток побой над полицейски командир

Мащабът на кризата става по-ясен от цифрите. Между 400 и 500 от приблизително 3700 френски гимназии не провеждат нормални занятия в началото на тази седмица, защото според властите условията за сигурност не са изпълнени. Само в района Ил дьо Франс около 160 училища останаха затворени. В пиковите дни действия на ученици са отчетени в над 1000 гимназии, което поставя сегашното движение сред най-големите ученически мобилизации във Франция от десетилетия.

Зад горящите кофи, барикадите и сблъсъците стои конфликт, започнал с далеч по-конкретни искания. Първоначалният импулс идва от гимназия в Кретей, където ученици протестират заради незаети учителски места. Само за десетина дни недоволството се разпространява към Парижките предградия, а след това и към останалата част от страната. Към липсата на преподаватели се добавят претенции за по-малки класове, ремонт на амортизирани училищни сгради, повече учебни ресурси и промени в системата Parcoursup за кандидатстване във висшето образование.

Протестиращите поставят и по-широк въпрос - дали достъпът до качествено образование във Франция все повече зависи от квартала, в който живее едно дете. Именно бедните предградия около Париж са сред местата, където недостигът на учители и остарялата материална база се усещат най-силно. Reuters посочва, че движението е започнало именно от подобни райони и бързо е намерило подкрепа сред ученици, които говорят за години натрупано неравенство. Напрежението се засилва и от проектобюджета за 2027 г., при който планираният ръст на средствата за образование е под темпа на инфлацията.

Правителството първоначално опита да отдели легитимните ученически искания от насилието, но след палежите и масовите сблъсъци тонът стана значително по-твърд. Министърът на образованието Едуар Жофре призна, че първоначалното недоволство има реални основания, но настоя, че нападенията срещу учители, полицаи и училищна инфраструктура нямат нищо общо с образователните искания. Вътрешният министър Лоран Нюнес съобщи за над 5000 задържани само за няколко дни, а данните, цитирани от Reuters, сочат и стотици пострадали полицаи.

Властта твърди, че организирани групи се опитват да превърнат ученическото движение в сцена за по-широки улични безредици. Представители на кабинета отправиха обвинения и към крайнолеви политически среди, че насърчават напрежението, докато „Непокорна Франция“ отхвърли тази теза и обвини правителството, че се опитва да прикрие причините за протестите зад кадрите с палежи и вандализъм. Този спор допълнително затруднява опита за връщане към разговор за конкретните проблеми в образованието.

Именно това е парадоксът на сегашната криза. Учениците излязоха по улиците с искания за преподаватели, нормални класни стаи и работеща образователна система, но след няколко дни общественото внимание вече е приковано към изгорели училища, масови арести и тежко ранени деца. Част от самите протестиращи също признават пред френски медии, че първоначалните им искания са останали на втори план заради насилието. В същото време синдикати, родители и преподаватели настояват държавата да не свежда цялата мобилизация до действията на групите, които предизвикват сблъсъци.